Българските журналисти вече дори не могат да говорят с политиците

"Не може журналистите в мазето и експертите да гледат заседанието онлайн", обобщи ситуацията депутатът от БСП Крум Зарков. [Симона Костадинова/Mediapool.bg]

В България над два месеца продължават протестите, които настояват за оставката на правителството и на главния прокурор Иван Гешев, предизвикани от корупцията и липсата на прозрачност. На фона на това българският парламент все повече се самоизолира – журналистите нямат достъп до депутатите, а граждани, неправителствени организации и извънпарламентарни парии не се допускат до сградата на Народното събрание.

Така изглежда накратко ситуацията в страната, която за поредна година е поставена на 111-о място по свобода на словото според класацията на неправителствената организация “Репортери без граници” – най-ниското в Европейския съюз и на Балканите.

От началото на септември журналистите в Народното събрание са поставени от управляващите в унизителна ситуация, в която няма как да изпълняват обществените си задължения. Репортерите са натикани в малък коридор и виждат депутати и министри само на специално свикани пресконференции или на телевизионен екран, който често прекъсва. Желанието на управляващите да са далеч от представителите на медиите си личи и в това, че в сградата дори са сложени ограничителни парапети и турникети.

Над 60 журналисти обаче не се отказват от правото си да задават въпроси и не приемат просто да предават “спусната” информация. В сряда те внесоха подписка до председателят на парламента и депутат от ГЕРБ Цвета Караянчева.

“Физическото изолиране на медиите и възможността свободно да се разговаря с народните представители и гостите в сградата на Народното събрание – министри и представители на институции, които подлежат на парламентарен контрол, ограничава силно възможността за достъп до информация, което е основно демократично право на гражданите”, посочват журналистите.

Сред подписалите се има представители на всички обществени медии – БНТ, БНР и БТА. Подписи има и от двете най-големи телевизии бТВ и Нова тв, както от репортери, оператори и фоторепортери от “Дневник”, OFFNews, Mediapool, ClubZ, “Сега”, “24 часа”, “Капитал”, “Фокус”, News.bg, Dir.bg, БГНЕС и други медии.

“Посланието, което ни изпращат управляващите е, че категорично отказват да се отлепим от дъното по свобода на словото. Управляващите, както и ДПС, винаги са омаловажавали класацията на “Репортери без граници” и незавидното място на България в нея, нещо повече – иронизират я чрез дежурните опорки за “Сорос” и прочее. Това е пореден опит да заявят – всичко е наред и едни лоши хора спекулират”, казва журналистът Пламена Игнатова, която е един от организаторите на подписката.

Нарушаването на една 30-годишна традиция

За парламентарните репортери тази нова ситуация е изключително неочаквана, защото през последните 30 години, от падането на комунизма, представителите на медиите винаги са били свободни да се движат в кулоарите и да разговарят с народи представители. Иронично тази традиция бе нарушена със скорошното преместване на Народното събрание в бившия партиен дом – сградата, в която се помещаваше Българската комунистическа партия, докато в конституцията чл. 1 узаконяваше БКП като единствената управляваща “ръководна сила в обществото и държавата”.

“Дори и някога да са били водени от съображения за практичност, то със сегашните действия на ръководството на Народното събрание и на парламентарните групи определено може да се търси препратка в стил ирония на съдбата – че това ограничаване се случва точно в бившия партиен дом. Още повече, че парламентарната председателка Цвета Караянчева се оправдава с проект от времето на Георги Пирински (бел.ред- член на БКП, после депутат от БСП, председател на парламента от 2005 до 2009 година), като не е ясно защо вместо да отмени тези мракобесни разпореждания на предшественика си, на практика ги е прегърнала”, казва Игнатова.

През последните седмици въпросът с изолирането на парламентарните репортери бе повдиган няколко пъти и от опозицията, и от самите журналисти. Председателят на парламента Цвета Караянчева обаче даде да се разбере, че няма намерение да преразгледа решението и за нея мястото на медиите е далеч от депутатите. Поведението ѝ не е изненадващо, защото премиерът и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов също предпочита да говори на хората от джипа си през социалните мрежи и избягва срещите с журналисти.

Обясненията за изолацията и защо не са приложими в България

Мотивът за изолирането на репортерите в Народното събрание бе, че “така се работи в европейските парламенти”, освен това представителите на медиите щели да могат да се свързват с депутати през пиарите на отделните партии.

Именно тук обаче е големият проблем. “Дългогодишният опит със същите тези пиари води до обосновано предположение, че те няма да “осигуряват” депутати на журналистите”, казва Игнатова.

На същото мнение са и останалите журналисти, подписали писмото до Караянчева. “Работата с представители на пресцентровете и пиарите на парламентарните групи не е достатъчна за пълноценна комуникация между журналистите и политическите сили в Народното събрание. Визираните от вас добри европейки практики са неприложими в нашата ситуация. Реалната, своевременна и ефективна комуникация между партийните пресцентрове и журналистите не може да бъде осъществена само поради доброто желание на председателя на Народното събрание. Европейският парламент е пример за добри практики – където журналисти и членове на ЕП имат еднакъв достъп до кулоарите”, пишат те на председателя на парламента.

Как неправителствените организации се оказаха нежелани

Междувременно неправителствените организации, партии и граждани срещат все по-големи трудности да бъдат допуснати до ресорните парламентарни комисии, които разглеждат законодателните промени на страната преди да бъдат окончателно приети.

През годините бе утвърдена практиката те да могат да присъстват и изказват мнението си след предварителна заявка. Сега обаче ситуацията не е такава – допускат се само представители на държавни институции, правят се и редки изключения за неправителствени организации, но с много уговорки. Обяснението на Караянчева е, че това са мерки срещу разпространението на коронавируса.

Във вторник бившият омбудсман на страната и настоящ лидер на гражданската платформа “Изправи се.БГ” Мая Манолова и представители на извънпарламентарното обединение “Демократична България” не бяха допуснати на заседание на правната комисия, на което се разглеждаше набързо внесените промени в изборния закон на страната. Извън институциите, в залата беше само представител на “Прозрачност без граници”.

Тогава единствено депутатът от опозиционната БСП Крум Зарков повдигна въпроса и попита каква е причината. “Не може журналистите в мазето и експертите да гледат заседанието онлайн”, обобщи той.

Междувременно майки на деца с увреждания се барикадираха за втори път в сградата на парламента, този път в приемната, защото не ги пускат в самата сграда. Те заявиха, че няма да напуснат, докато премиерът Бойко Борисов и главният прокурор Иван Гешев не подадат оставки.

*Симона Костадинова е политически журналист в Mediapool. Текстът е написан за EURACTIV България.