Високи очаквания към Макрон от Брюксел и от Париж

Макрон започва игра на политически хазарт с високи залози. [JOHN THYS/EPA]

След краткия спор заради свалянето на европейското знаме от Триумфалната арка в Париж, вече е ясно, че следващите шест месеца на френското председателство на Съвета на Европейския съюз се очертават като деликатен политически баланс.

Франция беше ротационен председател на ЕС през 2008 г., а сега пое кормилото на съзаконодателната институция на ЕС от Словения на 1 януари. Тя ще ръководи работата в рамките на Съвета и ще се опита да обедини държавите-членки чрез преговори и компромис.

Въпреки значимостта и опита на Франция, се очаква мандатът да бъде всичко друго, но не и „както обикновено“ за Еманюел Макрон, който де факто ще ръководи Съвета и ще участва в кампания за преизбирането си за президент през април. Това ще се случи на фона на нарастващото предизвикателство от страна на френската десница.

Макрон заяви по време на представянето на приоритетите на френското председателство на 9 декември, че ако трябва с едно изречение да обобщи приоритетите на френското председателство, той би казал, че това е целта Европа да извърви пътя от сътрудничеството вътре в границите на ЕС до това да се превърне в световна сила, която е напълно суверенна и която сама определя съдбата си.

„Трябва да играем ролята си с дух на отговорност“, подчерта той и добави, че ще упражнява мандата си като президент „до последната  минута“.

Френската опозиция обаче осъди възможния риск от използване на европейския дневен ред за предизборната му кампания. Освен това ЕС рискува да заеме централно място в политическите дебати, до степен да подклажда неизбежна поляризация по тези въпроси.

Например, първият ден от френското председателство бе белязан от конфликт, след като флагът на ЕС беше издигнат на Триумфалната арка, без френското знаме. Това доведе до разгорещени спорове между управляващата коалиция и опозицията, включително Валери Пекрес и Марин льо Пен.

Френските власти свалиха европейското знаме в петък след обвинения на консервативната опозиция в заличаване на националната идентичност.

Проблемите в ЕС могат да се окажат нож с две остриета за френския държавен глава, като се имат предвид амбициите към 27-те държави-членки и много строгият дневен ред.

С други думи, Макрон започва политически хазарт с високи залози.

Ако успее да доведе приоритетните проекти на Франция до успешен край, той несъмнено ще подчертае в предизборната кампания тези успехи, както и чувството си за компромис и тежестта му на международната сцена. Това би трябвало да се хареса на основния му електорат, който е по-скоро проевропейски настроен.

От друга страна, ако Макрон не успее да постигне конкретни резултати, политическите му опоненти няма да губят време да използват тези неуспехи, за да отслабят позициите му у дома.

Голямата среща

Макрон трябва да приеме европейските комисари на 6 и 7 януари в Париж. След това  се очаква в Страсбург на 19 януари да държи встъпителна реч пред Европейския парламент.

Той също така ще председателства срещата на върха „Един океан“, посветена на опазването на океаните и моретата, на 11 февруари в Брест, преди да събере в Брюксел на 17-18 февруари лидерите на ЕС и Африканския съюз, за ​​да обсъдят отношенията между двата континента.

„Връзката между Африка и Европа е великият политически и геополитически проект на следващите десетилетия“, заяви френският президент през декември, като подчерта намерението си да стартира икономически и финансов „Нов курс с Африка“.

И накрая, Макрон ще председателства среща на върха за „новия европейски модел за растеж и инвестиции“ на 10 и 11 март.

ЕС трябва да бъде „обсебен“ от стремежа си за „създаването на работни места“ и „борбата с масовата безработица“, каза Макрон в речта си през декември. Той добави, че става дума и за създаване на „правилните работни места“.

„Трябва да гарантираме позицията на Европа“ и нейната сила при определянето на стандартите на утрешния ден. Действията на държавно ниво не са в правилния мащаб“, каза тогава той.