Военна икономика: Назад към основите

Докато Европа реагира на реалността на войната, държавата е готова да поеме много по-интервенционистка роля в цяла Европа. Борбата за осигуряване на самите основи на функционираща икономика – храна, енергия и сигурност, има потенциала да промени политиките и начина, по който мислим за тях.

Войната концентрира умовете на хората върху това, което е от съществено значение. Силно поддържаните вярвания относно балансираните бюджети, държавните ограничения и регулациите остават на заден план, когато физическата сигурност е заложена на карта.

Може би най-яркият пример за тази промяна беше речта на германския финансов министър Кристиан Линднер пред германския Бундестаг в неделя (27 февруари).

Отбрана

Обикновено убеден защитник на спирачката на дълга и малката държава, която не се намесва, той настоя за 100 милиарда евро допълнителен бюджет, който да похарчи за германските въоръжени сили, повече от два пъти текущия годишен бюджет на Бундесвера.

В отговор на критиките за цената от дясноцентристките християндемократи Линднер отговори, че разходите за отбрана са „инвестиция в нашата свобода“.

Германия не е единствената страна, която увеличава разходите си за отбрана през последните няколко дни. Румънският президент Клаус Йоханис призова за бюджет за отбрана в размер на 2,5% вместо само 2% от БВП, предаде EURACTIV.ro.

Финландският премиер Санна Марин във вторник (1 март) каза, че разходите за отбрана трябва да бъдат увеличени, чешкият финансов министър Збинек Станжура говори за „военен бюджет“, а шведският премиер Магдалена Андерсон обяви „допълнителни ресурси за нашата отбрана“ във вторник .

Енергия

Осъзнавайки, че може да не е най-добрата идея да разчитат на диктатор в съседство за енергийните доставки, правителствата насочиха вниманието си към енергийната сигурност, като дясноцентристките политици внезапно започнаха с хвалебствията към възобновяемата енергия.

„Възобновяемата енергия е енергията на свободата“, каза признатият привърженик на свободния пазар Кристиан Линднер.

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис каза, че „целта на страната е бързо да стане автономна чрез използване на вятърна и слънчева енергия“.

Това не са думи на политици, които чакат пазарът да им поднесе енергийната сигурност на сребърен поднос – това ще изисква действия от страна на държавата. Очаква се скоро Европейската комисия да предложи едно от тези действия, а именно облагането на непредвидените печалби от високите цени на енергията за инвестиране във възобновяема енергия, както показва изтекъл документ на Европейската комисия, видян от EURACTIV.

Храна

И накрая, войната в Украйна също принуждава правителствата да мислят за продоволствената си сигурност.

През последните 12 месеца Русия и Украйна са отговорни за 40% от вноса на обикновена пшеница в ЕС, като още 9% идват от Молдова. Албания вече изпитва страх от липса на резерви или от невъзможност да си позволи пшеница от други източници.

Освен това войната повдига въпроси относно доставките на фуражи и торове, които са от съществено значение за европейското земеделие.

Преди по-малко от две години продоволствената сигурност беше счетена за „вече не основна грижа“ от еврокомисаря Виргиниюс Синкевичюс, като вместо това призова за фокусиране върху устойчивостта. В сряда (2 март) еврокомисарят Януш Войчеховски каза, че водещата политика на ЕС за по-устойчиво земеделие може да бъде коригирана.

Изминалите дни показаха, че това, което има значение, в крайна сметка е физическата реалност.

Сметките могат да бъдат замразени, милиарди долари могат да бъдат направени недостъпни по политическа воля от днес за утре. Дали икономиката ви работи по време на извънредна ситуация в крайна сметка ще зависи от това дали имате достатъчно оръжие, за да се защитите, достатъчно храна, за да се изхранвате, и достатъчно енергия в мрежата, за да поддържате работата на фабриките и домовете на гражданите топли.

Влад Максимов, Богдан Неагу, Джорджия Карагиани, Чарлз Шумски, Пека Вантинен, Анета Зачова имат принос към тази статия.