Войната в Украйна постави ЕС на кръстопът

Сградата на Европейската комисия блести в цветовете на украинското знаме. [Туитър акаунт на председателя на Комисията]

Европейския съюз се кани да отбележи своята годишнина в понеделник (9 май), като в същото време се превръща в по-силен световен играч. Тази трансформация бе ускорена от нахлуването на Русия в Украйна.

„Войната в Украйна е основно предизвикателство за нашата европейска мирна архитектура“, заяви в петък ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Думите й могат да бъдат потвърдени в развитието на ЕС. Това, което започна преди седем десетилетия като търговски блок, който да свърже враждуващите нации, днес е политически незаобиколим фактор, която насочва оръжие към Киев и налага безпрецедентни санкции на Русия.

ЕС също така отправя предизвикателство към напористия Китай и научи горчиви уроци от Брекзит  управлението на Доналд Тръмп в Съединените щати.

Въпреки това анализатори смятат, че все още има дълъг път за извървяване, за да може блокът да се превърне в стратегически автономен Голиат. Тази идея е подкрепяна от френския президент Еманюел Макрон, който в момента председателства ЕС.

„По принцип, за да се превърне Европа в геополитически играч, се изисква нещо повече от някаква политика или институционални корекции“, коментира Луук ван Мидделаар, нидерландски политически анализатор от кабинета на бившия председател на Европейския съвет Херман ван Ромпой.

ЕС наистина „прекрачи Рубикона“, като реши да финансира оръжейни доставки в размер на 1,5 милиарда евро за Украйна, каза той. Според него това е „поразителен“ обрат от  пацифистката история на блока.

И все пак трябва да се отбележи, че ЕС има зле дефинирана обща стратегия спрямо близките си съседи, независимо дали са Русия или „сивата зона на страните“, които се стремят да се присъединят, включително Украйна, каза той.

„Прагматичен федерализъм“

Очаква се новоизбраният президент Макрон да следва по-енергично дневния си ред, подкрепен от някои други лидери и консултация с граждани в целия блок за основни промени в основните договори на блока..

ЕС се нуждае от „прагматичен федерализъм“, който ще лиши държавите-членки от възможността да налагат вето на решения, приети със супер мнозинство, аргументира се италианският премиер Марио Драги пред евродепутатите във вторник.

Ако има някакво преразглеждане на договора, то трябва да се приеме „със смелост и увереност“, посочи той.

Сегашните институции и процеси на ЕС са „неадекватни“ за справяне с последствията от войната в Украйна, добави той.

Фабиан Зулиг, ръководител на Центъра за европейска политика, каза пред Франс Прес: „Намираме се на кръстопът, това за мен е безспорно“.

Когато Русия нахлу в Украйна на 24 февруари, „всичко се промени“, уточни той.

„Много табута паднаха и страните правят неща, които никога не са предполагали, че ще направят“, каза Зулиг.

Бяха засегнати те само външната политика и политиката на сигурност на ЕС, но и селското стопанство, миграцията, индустриалната политика и други области, добави той.

„Можем да решим да използваме това като момент, в който Европейският съюз да бъде подсигурен с вида процеси на вземане на решения, вида компетенции, вида закони, от който се нуждае.

„Или  отделните страни да продължават да действат сами, което според мен ще провали проекта“, добави анализаторът.

Промяната на договора е една от възможностите. Друго е държавите от ЕС да се обединят и да изключат несъгласните държави-членки от своите решения.

Зулиг каза, че някои решения все още трябва да се вземат заедно, а когато това не е възможно, може да се работи в по-малки междуправителствени формати.

Отхвърляне на ветото?

Европейският парламент одобри пренаписването на договорите, като предложи над 300 препоръчителни промени, формулирани от консултацията с гражданите на Конференцията за бъдещето на Европа, съставени в 49 предложения.

Една от идеите е гласуването с квалифицирано мнозинство, предложено от Макрон и Драги за рационализиране на вземането на решения.

Друга идея е повече правомощия на Европейската комисия в области, ревниво пазени от националните правителства, като например отбраната.

Служители на ЕС казаха, че списъкът с предложения, който трябва да бъде официално връчен на Макрон в понеделник, ще бъде оценен, но е твърде рано да се каже дали някое от тях ще изисква преразглеждане на договора.

Дипломат от ЕС коментира: „Повече от 90% от предложенията могат да бъдат приложени без промени в договора“.

Други държави от ЕС, за които се твърди, че подкрепят промяната на договорите, са Испания, Белгия, Нидерландия и Люксембург.

Анализаторите обаче предупреждават, че тези против – малките държави от ЕС, които биха съжалили, че губят ветото си – вероятно първоначално ще си мълчат.

Ако мнозинството от държавите-членки на ЕС решат, че е необходима промяна на договора, може да има гласуване в Европейския съвет, което да доведе до преговори.

„Трябва да  получим обикновеното мнозинство в Съвета, за да се случи това“, каза друг дипломат от ЕС.

Всеки получен текст ще изисква ратификация или одобрение от всички 27 държави от ЕС.

Преди също са правени опити за реформиране на блока, не винаги са били успешни.

През 1992 г. датските избиратели отхвърлиха Договора от Маастрихт – основополагащия текст на съвременния ЕС, само за да го одобрят година по-късно, след като правителството направи договорки за чувствителни области на политиката.

През 2005 г. гласоподавателите във Франция и Нидерландия отхвърлиха договор, който би донесъл официална конституция на ЕС.