Време е европейските социалисти да излязат от каменната ера

2019-1 [EPA/ STR]

Партията на европейските социалисти (ПЕС), второто по големина политическо семейство в ЕС, обикновено провежда конгреса си след европейските избори през есента. Въпреки това витаят слухове, че тази година срещата ще се случи през пролетта.

Не е ясно дали Сергей Станишев, лидер на ПЕС от 2011 г., ще се кандидатира отново, или ще се появи нов претендент. Едно обаче е ясно: нещата се променят и нуждата от нови лица е остра. В крайна сметка една партия трудно би могла да бъде определена като прогресивна, ако има един и същи лидер в продължение на 10 години.

Спомням си как през 2017 г Станишев каза пред EURACTIV, че иска социалистите да бъдат ядрото на нов съюз от прогресивни сили. Но това не трябва да означава, че “ставаме GUE (Европейска обединена левица) или Зелените”, добави той.

Следващите развития обаче показаха, че този консервативен подход е явно погрешен.

Зелените непрекъснато засилват позициите си, а през последните пет години партията на Станишев търпи срамни изборни поражения в цяла Европа.

Сега в Португалия и Испания социалистите работят с левицата. В Австрия консервативният лидер Себастиан Курц, който принадлежи към Европейската народна партия (ЕНП) и не се самоопределя като прогресивен, както прави Станишев, сключи съюз с прогресивната партия на Зелените. В Германия консерваторите също наблюдават сериозно Зелените.

Социалистите трябва да си спомнят последния социалистически президент на Европейската комисия: Романо Проди, далеч през 1999 г. И ако те не се чудят какво се обърка през последните 20 години, то избирателите им трябва.

ПЕС може да почерпи вдъхновение и от групата си в Комитета на регионите, за да види как се образуват прогресивни съюзи.

Европа се нуждае от социалисти (точно както се нуждае и от достойни консерватори), но някои от тях трябва да излязат от зоната си на комфорт. Автономният курс, който Станишев предложи на социалистите, очевидно се провали. А новият подход ще се нуждае и от ново лице.