Все повече българи смятат, че правителството не управлява добре кризата

В световен план одобрението към правителствата за справянето с пандемията COVID-19 все още е високо, но бавно намалява. [https://pixabay.com/]

Повече от половината българи – 56%, смятат, че правителството не се справя добре си ситуацията с коронавируса. Това показва изследване на “Галъп интернешънъл” по темата, огласено в петък, 22 януари. На този фон премиерът Бойко Борисов продължава да твърди, че управляващите се справят добре в кризата, предизвикана от пандемията.

32% от запитаните в края на миналата година българи смятат, че правителството се справя добре със ситуацията.

В първите месеци на кризата българското правителство, както и много други по света, получиха силен ситуационен рейтинг, породен донякъде и от страха и неизвестността на новата заплаха. Постепенно, в последните месеци този силен първоначален заряд на подкрепа се изчерпва – и поради привикване със новата ситуация и живот в условията на коронавирус, и поради сериозния ръст на новите случаи в страната в края на 2020 г., обясняват авторите на проучването.

През април и юни м.г. мнозинства от близо три четвърти одобряваха начина, по който правителството се справя с коронавируса, то сега този дял се е стопил до една трета.

За 2/3 от българите ограничаването на пътуването между страните е приемлив метод за борба с разпространението на коронавируса. Една пета е на противоположното мнение. 9% не могат да преценят. Макар че общественото мнение в страната ни е по-скоро близко до средното за света, българското общество е по-скоро от онези, които подкрепят с известна неохота ограничаването на пътуването, дори и то да е с цел минимизиране на разпространението на заразата.

В края на 2020 г. у нас се наблюдава закономерен на фона на многото случаи на болест спад в склонността на обществото да приема заплахата от коронавируса за преувеличена. Почти еднакви са дяловете на тези, които вярват, че заплахата от Ковид е преувеличена (42%), и тези които не се съгласяват с твърдението (44%).

Повече от половината от българите – 56%, изразяват готовност да се откажат от някои от своите човешки права, ако това ще помогне да се спре разпространението на коронавируса. 31% не биха жертвали своите човешки права, дори и за да ограничат заразата. 13% не могат да формират мнение по този въпрос.

Макар, че мнозинството у нас все още е склонно да се откаже от свои права в борбата против вируса, забелязва се и сериозен спад на изразената готовност за това, в сравнение с декларираното съгласие през март (83%) и април (78%). Българското общество е и далеч по-неуверено в съгласието си за отказ от човешки права на фона на обобщените за света данни, сочи “Галъп”.

Колкото до отношението към ваксините срещу Ковид, 42% от българите изразяват своето желание да се ваксинират, в случай че има обществено достъпна ваксина срещу коронавируса, която е считана за безопасна е ефективна. 36% по-скоро не биха си поставили такава ваксина. Отговорите у нас са близки до средните стойности за ЕС, особено до тези на източните държави от Съюза.

Прави впечатление делът на отговорите “не знам”. Той е 22% и е най-високият регистриран дял на колебание сред всички държави, участвали в глобалното изследване. Това говори за сериозната необходимост от задълбочена и отговорна разяснителна кампания по този въпрос в страната ни, пишат авторите на изследването.

По света

Одобрението към правителствата за справянето с пандемията COVID-19 все още е високо, но бавно намалява, показва проучването. В сравнение с миналата пролет, заплахата от болестта отново се счита за значителна, но сега изглежда и малко по-пресилена, според хората по света. Ограниченията за пътуване са широко приети като средство за борба с пандемията. Жертването на човешките права също, но то събужда и критика. Отношението към ваксините е по-скоро положително, въпреки че сянката на съмнението остава значителна, дори и преобладаваща в редица страни.

Това са някои от акцентите на новото глобално изследване на отношението към коронакризата, проведено от Асоциация “Галъп интернешънъл” в края на 2020 г. То обхваща 47 държави и около 45 000 пълнолетни граждани, което е представително за около две трети от глобалното население.

Повече от половината от световното население се съгласява, че правителството в съответната страна се справя добре с коронавируса. Двама от всеки петима не са съгласни или категорично не са съгласни. Останалите се колебаят.

Сравнението с предишните проучвания показва, че първоначалният скок на доверието на националните правителства постепенно намалява и сега одобрението за действията на правителствата спрямо пандемията леко ерозира. Това може да се дължи на грешките на властите в управлението на кризата или просто на факта, че хората постепенно свикват с пандемичната ситуация и страхът вече не предизвиква лоялност, или има и умора от ограниченията, разсъждават изследователите.

Най-доволни от управляващите са в Индия (86% от анкетираните там са съгласни, че правителството им се справя добре в тази ситуация) и Австралия (82%).

Хората в Азия като цяло изглеждат доволни от действията на своите правителства.

Гражданите в САЩ, Европа и Латинска Америка сега са най-критични. Недоволството от правителството е особено високо по отношение на управлението на кризата с Ковид в Украйна, САЩ, Великобритания и Босна и Херцеговина – над две трети от интервюираните там съобщават, че са недоволни.

Почти трима от четирима от анкетираните в целия свят изразяват готовността си да жертват някои от своите човешки права, ако това помага за предотвратяване на разпространението на болестта. Една четвърт споделят обратното мнение.

В същото време обаче очевидно продължава тенденцията на намаляване на готовността за жертване на човешките права. При първите допитвания през пролетта на 2020 г. желанието за отказ от права достигаше и до 80% в световен мащаб.

Хората в Русия, Латинска Америка, източната част на ЕС и САЩ не са толкова склонни да се отказват от човешките си права, дори ако това помага да се предотврати разпространението на вируса.

Ограниченията за пътуване очевидно вече се възприемат като новото нормално. Повече от три четвърти по света са съгласни, че ограниченията за пътуване между страните са приемлива борба с пандемията.

В региони и големи страни като Австралия, Източна Азия, САЩ и ЕС (особено западните страни от ЕС) положителните отговори на тема “ограничения в пътуването” достигат до над 80% от всички отговори (дори 91% в Австралия). Ограниченията за пътуване са най-малко приемливи за хората в Близкия изток, страните от източната част на ЕС и Русия – до една трета от анкетираните са против разглеждането на ограниченията за пътуване като приемлива мярка в борбата срещу болестта.

Автоматичното одобрение на ограниченията за пътуване показва обществена кооперативност. Но все пак, доминация на страха над свободната воля е и тревожен симптом за демокрациите – година след избухването на вируса и месеци след появата на първите ваксини, пише “Галъп”.

Нагласата, че заплахата всъщност е преувеличена, леко нараства в сравнение с последните месеци въпреки втората вълна на пандемията, но все още повече от половината хора по света смятат, че не е преувеличена.

Хората в Австралия, САЩ и ЕС (особено страните от западната част на ЕС), от друга страна, най-често ще отхвърлят хипотезата за преувеличеност. В страни като Финландия, Великобритания, Япония и Корея дяловете на несъгласие са най-значителни.

Ваксините срещу COVID-19 и ваксините като цяло се посрещат с доверие по целия свят. И все пак, в някои страни нежеланието за възможна ваксинация надвишава желанието, дори ако ваксините се считат за безопасни и ефективни. Повече от две трети от хората по света казват, че биха се ваксинирали срещу COVID-19. Една четвърт обаче са по-склонни да откажат. Под 10% се колебаят.

Най-голямо нежелание по отношение на новата ваксина срещу COVID-19 показват хората в Босна и Херцеговина, Сърбия, Чехия и други европейски страни. Дори в тези страни обаче няма явно мнозинство срещу възможността за ваксинация, а делът на защитници и противници на ваксината са почти равни.