Вучич би отбой под натиска на гражданското общество

Полицаи екипирани за борба с безредици са изправени срещу хротестиращи граждани, блокирали международния път E-75 highway в Белград, на 27 ноември 2021. [EPA-EFE/ANDREJ CUKIC]

През последните седмици Сърбия бе разтърсена от масови протести на екоактивисти, които постигнаха своите цели. Акциите, които бяха организирани от инициативата Крени-промени /Get going for change/, Екологично въстание беше най-масовата протестна проява, откакто президентът Александър Вучич дойде на власт и показа, че сърбите могат да се обединят срещу автокрацията.

Демонстрантите блокираха пътища, основни магистрали и мостове в около 50 места в Сърбия като издигнаха две основни искания. Първото бе за промяна в Закона за референдумите, който бе приет наскоро в парламента. Второто бе за отмяна на Закона за експроприацията, който цели да прокара пътя за добив на литий от британско-австралийската компания „ Рио Тинто“ в Западна Сърбия.

Протестите започнаха на 28 ноември като най-масов бе този на 4 декември, когато море от хора спря движението на коли на няколко основни магистрали в Белград, блокираха „Моста на свободата“ в Нови Сад, а също магистрали в Ниш, Ужице, Суботица и други градове.

Екологичните движения критикуват популисткото и автократично правителство на президента Вучич за това, че не се бори достатъчно със замърсяването на въздуха и околната среда. Независимото сдружение на журналистите в Сърбия /НУНС/ съобщи преди масовия протест на 4 декември, че служители на Министерството на вътрешните работи са сплашвали журналисти и са упражнявали върху тях натиск. В ранните часове на деня служители на вътрешното министерство са посещавали домове на журналисти и редакции и са настоявали, че протестите не трябва да се отразяват.

Опитите за сплашване от страна на властта не успяха и десетки хиляди сърби излязоха на улиците. За да отклони вниманието, Вучич посети малкото село Горние Неделице, чиито жители са директно засегнати от плановете на „Рио Тинто“ да открие мина за добив на литий. Проправителствените медии фокусираха върху визитата на Вучич в селото и информираха бегло и необективно за протестите. Изправен пред масовите протести, за които Вучич в началото казваше, че са незаконни и финансирани от Запада, той направи завой и спря спорното законодателство.

На 8 декември правителството на Сърбия прие решение да изтегли от парламента закона за експроприацията, станал повод за масовите протести. Ако се прецени, че законът трябва да се промени, това ще бъде направено с широк обществен дебат, в който ще бъдат включени експерти и гражданското общество, заяви правителството.

На същото заседание правителството предложи на парламента изменения и допълнения към Закона за референдума и народната инициатива, който също бе причина за общественото недоволство. В обръщение към нацията президентът Вучич заяви, че предлага на правителството да не приема нов закон за експроприацията, а да организира широк обществен дебат, с който да се стигне до широк обществен консенсус. Вучич каза също, че е подписал закона за референдума и народната инициатива, но предлага на правителството да приеме изменения към закона, с които ще приеме забележките на Венецианската комисия. С това бяха изпълнени основните искания на протестиращите.

„Екологично въстание“ заедно с над 40 инициативи и движения излязоха с декларация, в която заявиха, че оттеглянето на „хищническите закони“ е добър знак, но не и победа. Те настояха всички споразумения и меморандуми за литиевата мина с компанията „Рио Тинто“, които са подписани от бившето или от сегашното правителство, да бъдат предоставени на обществеността и незабавно да бъдат анулирани.

„Мисля, че това е голяма победа на гражданите и поздравяваме всички, които бяха на улицата тези дни. Що се отнася до нас, това означава, че основните искания на протеста са изпълнени“, каза Добрица Веселинович, член на движението „Не даваме Белград“ .

Масовите протести в Сърбия бяха споменати в резолюцията на Европейския парламент за Сърбия, приета в четвъртък, която не бе възприета добре от сръбските власти. Сръбският премиер Ана Бърнабич я отхвърли с думите, че това е „политиканство“ и „плюене на Сърбия“. Тя намекна, че резолюцията е писана в Белград и че зад нея да стоят хърватски евродепутати.

Декларацията на Европарламента

На 16 декември Европейският парламент прие резолюция за човешките права, демокрацията и върховенството на закона в Сърбия. В документа се изразява дълбока загриженост от все по-голямото насилие на екстремистки и хулигански групи против мирни екологични демонстрации. В нея се изразява съжаление от силата, която полицията е употребила срещу демонстрантите. Заедно с това остро се осъжда всяко нарушаване на правото на мирно събиране.

Бърнабич заяви пред телевизия Пинк, че на практика резолюцията е отговор на хърватските евродепутати и Виола фон Крамон на отворените от Сърбия четири преговорни глави по пътя към присъединяването към ЕС, тъй като не можели да се примирят с това.

Бърнабич каза, че евродепутатите са осъдили прекомерната употреба на сила от страна на полицията, въпреки че полиция не е имало, когато еколозите са блокирали международни магистрали. Тя обясни, че полицията в някои страни от ЕС реагира много по-остро на подобни демонстрации.

Според сръбския премиер евродепутатите са били глухи към отправени заплахи срещу сръбския президент Вучич, че „ще свърши като Чаушеску и властта ще бъде задушена в кръв“.

Инициативата Екологично въстание, която през изминалите четири уикенда организира блокади на пътища и протести в цяла Сърбия, заяви, че ще излезе отново на улиците след Коледа. На последния си съботен протест пред сградата на правителството бе заявено, че протестите няма да спрат, докато не се изпълни основното искане – компанията „Рио Тинто“ да бъде изгонена от Сърбия. Протестите ще продължат до пролетта и до изборите на 3 април, съобщи вестник „Данас“.

Вучич се огъна пред натиска на протестите, но все още е неизвестно дали тези те ще могат да разклатят властта на президентските и парламентарни избори, насрочени за 3 април.

Сръбската прогресивна партия в момента не е сериозно застрашена да загуби своето мнозинство в парламента или Вучич да бъде победен на президентските избори, но протестите имат потенциала да помогнат на опозицията да обедини силите си и да се консолидира, коментират анализатори.

Професорът от правния факултет в Нови Сад и бивш председател на Демократическата партия Боян Пайтич беше прогнозирал, че Вучич ще има реален проблем на предстоящите избори, ако не се откаже от проекта на „Рио Тинто“, който мобилизира гражданското общество.