Вучич: ЕС не може да обвинява Сърбия, че иска да оцелее

„Искам да вярвам, че бъдещето на Западните Балкани наистина е в ЕС, но никой няма право да ни обвинява, че  искаме да живеем и да оцелеем“, каза Вучич пред репортери в Бърдо. [EPA-EFE/MARTIN DIVISEK]

Сръбският президент Александър Вучич заяви в Бърдо на 6 октомври, че по своя европейски път Сърбия все още трябва да се грижи сама за себе си и затова е свободна да развива отношенията си с Русия и Китай. Според него никой не трябва да възразява срещу „Сърбия, която иска да оцелее“.

„Искам да вярвам, че бъдещето на Западните Балкани наистина е в ЕС, но никой няма право да ни упреква, че искаме да живеем и да оцелеем“, каза той пред репортери след срещата на върха ЕС-Западните Балкани. „Това е въпросът, който тормози всички страни от  Западните Балкани, тъй като цените растат бързо“, подчерта той.

Вучич каза, че е чул по време на срещата на върха, че перспективите за разширяване съществуват, но въпреки че не всички страни-членки подкрепят процеса на разширяване, ЕС има стратегически интереси в Западните Балкани.

По време на двустранна среща гръцкият премиер Кириакос Мицотакис увери Вучич, че Гърция ще продължи да подкрепя териториалната цялост на Сърбия и европейската интеграция.

На срещата с германския канцлер Ангела Меркел, френския президент Еманюел Макрон и косовския премиер Албин Курти, Вучич обсъди въпроса за дипломите и взаимното признаване на академичните степени между Сърбия и Косово.

Лидерите на ЕС не успяха да поемат конкретен ангажимент за разширяване в сряда (6 октомври) и вместо това обещаха за пореден път „европейската перспектива“ и по-широка икономическа подкрепа на все по-разочарованите Западни Балкани, с надеждата да не откажат региона от пътя  към Европа.

„ЕС потвърждава своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани“, се казва в заключителната декларация от срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Бърдо, Словения.

„ЕС потвърждава ангажимента си към процеса на разширяване“, се казва в документа, въпреки че лидерите на ЕС настояха, че блокът трябва да се съсредоточи върху „надеждни реформи в страните от региона, както и справедливи и строги условия“.

По-силният език, който беше използван на срещата, вместо по-меката дипломатическа терминология от последните години, беше един от малкото нови елементи на събитието. Лидерите се фокусираха върху икономическото и екологичното бъдеще на обедняващия  регион.

Тъй като процесът на присъединяване е блокиран от различни спорове, много от Западните Балкани смятат, че декларацията на ЕС може да остане празно изявление.

Освен това, като се има предвид, че предпазливата спрямо разширяването Франция е  ротационен председател на Съвета на ЕС от началото на 2022 г., е малко вероятно присъединяването на Западните Балкани да стане приоритет. Някои дипломати от ЕС вече се притесняват, че процесът може да бъде забавен.