Вучич: Сърбия, Албания и РС Македония може да бойкотират срещата на върха на ЕС

Президентътът на Сърбия Александър Вучич, министър-председателят на Северна Македония Димитър Ковачевски и премиерът на Албания Еди Рама (от ляво надясно) на съвместна пресконференция по време на балканската среща на върха в Охрид, 8 юни 2022 г. [EPA-EFE/GEORGI LICOVSKI]

Сръбският президент Александър Вучич каза, че той и колегите му от Албания и Северна Македония ще обявят в сряда (22 юни) дали ще участват в предстояща среща на върха на ЕС, чийто голям акцент е разширяването на съюза.

Срещата на върха ще се проведе в Брюксел на 23-24 юни, като ще събере лидерите на блока и техните колеги от Западните Балкани. На дневен ред е решението дали Украйна ще получи статут на кандидатка за членство в ЕС и евентуално какво предстои по пътя на присъединяване на Албания и Северна Македония.

Вучич написа в Туитър, че е разговарял с албанския премиер Еди Рама и македонския премиер Димитър Ковачевски за срещата на върха. „След консултации с нашите правителства и съветници решихме да обявим решението си утре по обяд дали ще присъстваме или не на тази среща“, обяви той.

Пътят на Скопие и Тирана към ЕС е в застой от няколко години, преди това заради корупцията, престъпността и въпросите на убежището, а сега поради българското вето върху Скопие по културни и исторически въпроси.

Предвид настоящите проблеми в политическия пейзаж на София, включително вота на недоверие срещу правителството, е малко вероятно България да вдигне ветото преди срещата на върха, въпреки известния натиск от Запада.

В момента Белград, Тирана и Скопия са ангажирани с инициативата „Отворени Балкани“, известна още като Мини-Шенген. Той има за цел да улесни свободното движение на хора, търговия и стоки в страните членки чрез серия от споразумения и меморандуми.

В момента само Сърбия, Албания и Северна Македония са членове на инициативата. Косово и Босна и Херцеговина отказаха поради опасения, че това ще наруши пътя им към ЕС, като Косово също е засегнато от отказа на Сърбия да признае суверенитета му.

Черна гора е наблюдател, но премиерът Дритан Абазович наскоро даде сигнали, че страната може да обмисли присъединяване.

Политиците и гражданското общество в региона изразиха опасения за участието на Сърбия и предполагаемите й усилия да бъде фактически лидер на инициативата.

Това се влоши допълнително, след като Русия нахлу в Украйна, тъй като Сърбия остава единствената страна в Европа, освен Беларус, която не е въвела санкциите на ЕС срещу Русия. Освен това Вучич се колебаеше да осъди директно войната, а в Белград се проведоха множество проруски митинги.

Въпросът за Сърбия и потенциалното руско влияние в региона се очертава дни преди последната среща на „Отворени Балкани“. Руският външен министър Сергей Лавров трябваше да отмени посещението си в Белград, след като държавите в региона отказаха да пропуснат самолета му да премине транзитно през въздушното им пространство.

Лавров разкритикува действието и направи няколко коментара, които бяха възприети в полза на инициативата „Отворени Балкани“, като посочи ЕС като „затворен“. Това се разглежда в Албания, Косово и Северна Македония като демонстрация на руската подкрепа и подкрепа за инициативата „Отворени Балкани“. Бяха изразени и опасения, че може да се използва за избягване на руските санкции в региона.

На срещата на върха присъства и еврокомисарят по разширяването Оливер Вархеи.

Попитан от EURACTIV за възможната връзка на инициативата с Русия, говорител на Вархеи каза: „Ние силно подчертаваме пред нашите партньори важността на прилагането на санкциите и спирането на всякакви опити за заобикаляне на санкциите или за подпомагане на Русия по друг начин“.

Говорителят добави, че се очаква Сърбия да се съобрази със санкциите на ЕС и че инициативата „Отворени Балкани“ трябва да включва всичките шест страни. „|Успешната регионална икономическа интеграция ще помогне да се проправи пътя към по-дълбока икономическа интеграция с единния пазар на ЕС и ще помогне за постигането на крайната цел – присъединяването към ЕС“, продължи говорителят.

Сигналите за недоволство от процеса на присъединяване към ЕС обаче вече бяха очевидни миналата седмица, когато Рама каза, че не се надява срещата на върха да доведе до непосредствено начало на преговорите с ЕС.

„Нямам очаквания. Мисля, че нищо няма да стане. Албания и Северна Македония няма да започнат официално преговори за членство“, каза той пред медиите.

Рама потвърди новината в Туитър, атакувайки България. По отношение на срещата на върха той каза: „Изглежда, че накрая ще чуем друго „Не, съжаляваме!“ Целият Съюз, отвлечен от България, не е добър спектакъл за гледане! Какво да се прави там?!“

Това отразява предишните му критики срещу София, която според него са напълно виновни за забавянето на напредъка както на Албания, така и на Северна Македония.