Възможно ли е незабавно членство в ЕС?

This file picture dated 10 November 1989 shows citizens from East and West Berlin mixing under the now useless border barrier at a border crossing in Berlin. On 3 October 2009 Germans celebrate the Day of German Unity, a national holiday that commemorates the anniversary of German reunification in 1990. The reunification of East and West Germany was precipitated by the fall of the Berlin Wall on 9 November 1989. [Stringer/EPA/EFE]

Идеята за незабавно членство на Украйна в Европейския съюз стана актуална през последните дни. Да се замислим обаче реалистично ли е това.

Украинският президент Володимир Зеленски официално поиска на 28 февруари страната му да получи „незабавно“ членство по специална бърза процедура, в момент, в който сънародниците му се защитаваха героично срещу руската инвазия, която започна четири дни по-рано.

На следващия ден, в понеделник, Европейският съюз заяви, че ще разгледа сериозно заявлението на Украйна, като оцени политическата тежест на това решение при драматичните обстоятелства, но също така призна колебанията на много държави-членки по въпроса за по-нататъшното разширяване на блока.

На следващия ден, във вторник, украинската медия „Киев Индипендънт“ се обърна към EURACTIV с молба редакционният ни екип да напише статия за украинската аудитория, дали от наша гледна точка тази идея е реалистична, и какво трябва да знаят гражданите на Украйна за сложните процедури за присъединяване към ЕС.

С колегата ми Зоран Радосавлевич написахме тази статия, която бе публикувана веднага и се радва на голямо внимание, както показва въздействието в социалните медии.

Като пример споменахме опита на България, страната, която познавам най-добре, и на Хърватия, от която идва Зоран.

Всъщност последните страни, които се присъединиха към ЕС, бяха България, Румъния и Хърватия. Румъния подаде молба за членство в ЕС през юни 1995 г., а България през декември 1995 г. И двете страни бяха поканени да започнат преговори за присъединяване през декември 1999 г. България и Румъния подписаха своите договори за присъединяване на 25 април 2005 г., и най-накрая се присъединиха на 1 януари 2007 г. За Хърватия нещата се развиха малко по-бързо – тя кандидатства за членство в ЕС през 2003 г. и се присъедини на 1 юли 2013 г., така че й отне само десетилетие.

Това написахме ние.

Но като се замислих, си дадох сметка, че може би нещо сме пропуснали.

Незабавно членство в ЕС вече се случи веднъж. Това беше обединението на Германия. Източна Германия, наречена Германска демократична република (ГДР), стана член на ЕС мигновено, като се присъедини официално към Федерална република Германия на 3 октомври 1990 г.

Нямаше преговори за присъединяване, нямаше отваряне на глави, нямаше клъстери. Имаше силен исторически импулс, който е сравним с драматизма на днешните дни. Приобщаването на ГДР струваше много на федералния бюджет, но разходите никога не са били разгеждани като проблем. Всъщност в Западна Германия имаше добре функционираща администрация, която пое управлението на източните територии.

Войната на Путин в Украйна в един момент ще приключи. След това страните ще седнат на масата за преговори. Русия вероятно ще получи териториални придобивки, което, разбира се, е трудно за преглъщане. Но това обикновено се случва в името на мира.

В този момент Украйна очевидно трябва да бъде компенсирана с нещо, което Путин би трябвало да приеме – а това е незабавното присъединяване на страната към ЕС. Да, това ще има цена, но Европа вече дължи много на украинците за тяхната храброст и за това, че ни върнаха към реалността.

Това незабавно членство трябва да бъде предоставено и на Молдова и Грузия. Днес Грузия вече поиска това, докато Молдова все още се колебае, защото се страхува да не настройва негативно Путин. Но ситуацията се променя.

Най-голямата грешка би била, след като настъпи примирието, да се върнем към стария бюрократичен подход – този, който описахме в нашата статия за колегите от Украйна. Но ние ще им предоставим и този текст.