Възможно ли е Турция и Гърция да заровят томахавките?

Преговорните екипи на Турция и Гърция по време на 61-та проучвателна среща в Истанбул, Турция, 25 януари 2021 г.  [Handout photo/EPA/EFE]

Турция и Гърция възобновиха преговорите, насочени към разрешаване на дългогодишните морски спорове в понеделник. Така сложиха край на петгодишна пауза и месеци на напрежение заради конфликта в Източното Средиземноморие.

Двете съседни държави, които са членки на НАТО, се скараха заради претенции за  газови находища в средиземноморски води, енергийни права, въздушното пространство и статута на някои острови в Егейско море. Те постигнаха малък напредък в 60 кръга на преговори от 2002 до 2016 г.

Плановете за възобновяване на преговорите се провалиха миналата година, защото  Турция изпрати проучвателен кораб в спорни води. Корабът бе изтеглен до турските брегове миналата година след скандали с Атина и Брюкел.

Анкара и Атина се договориха този месец да възобновят преговорите в Истанбул, защото Турция се надява на подобряване на отношенията си с Европейския съюз, който подкрепи Гърция и заплаши със санкции срещу Турция.

При възобновяването на преговорите френският министър на отбраната Флоранс Парли заяви, че Франция ще представи на Гърция предложения за обновяване на флота й с фрегати и е финализирала сделка за закупуване на 18 изтребители Rafale, произведени от Dassault, на стойност 2,5 милиарда евро.

“Под силното ръководство на нашия президент е възможно решението на всички проблеми, включително в Егейско море и нашата воля за това е силна“, заяви говорителят на турския президент Ибрахим Калин, който беше част от преговорите в понеделник.

Вашингтон приветства преговорите, като заяви, че подкрепя усилията за намаляване на напрежението в Източното Средиземноморие. “Съединените щати приветстват ангажимента на двете правителства“, заяви говорителят на Държавния департамент на САЩ Нед Прайс в Tуитър.

Проучвателните преговори имат за цел да достигнат до общи точки по спорни въпроси, за да позволят започване на официални преговори. Но въпреки че се съгласиха да възобновят преговорите, Анкара и Атина все още изглеждаха несъгласни по темите, които ще бъдат обсъдени.

Атина заяви, че ще обсъжда само разграничаването на изключителни икономически зони и континентален шелф в Егейско море и Източното Средиземноморие, а не въпроси за “националния суверенитет“, докато Анкара обяви, че иска на масата за преговори всички въпроси, включително въздушното пространство и Беломорските острови.

Говорителят на гръцкото правителство Христос Тарантилис заяви в понеделник, че Гърция “присъства на преговорите добросъвестно и очаква Турция да действа по подобен начин”, като повтори гръцката позиция, че преговорите са неофициални и са фокусирани само върху морските зони.

Дневният ред на преговорите в понеделник, продължили повече от три часа, не беше разкрит. Очаква се още един кръг от преговори да се проведе в Атина, каза гръцки дипломатически източник, без да предоставя повече подробности.

Въпреки техническите разногласия и двете страни изразиха предпазлив оптимизъм, въпреки че напрежението беше налице в дните преди срещите в понеделник.

Премиерът Кириакос Мицотакис заяви миналата седмица, че Гърция ще подходи към преговорите с оптимизъм, но с “нулева наивност”, докато турският президент Реджеп Тайип Ердоган заяви, че се надява възобновяването на преговорите да предвещава нова ера.

Според анализатори Ердоган се опитва да прекъсне изолацията си и отношението на враждебната американска администрация, като подобри отношенията си с Брюксел.

Анализаторите казват, че незабавен пробив е малко вероятен след десетилетия на политически различия, но възобновяването на диалога е важна първа стъпка след натиска на ЕС върху Анкара.

Бившият премиер прави проблеми в Атина 

Междувременно външнополитическите събития оказаха влияние върху вътрешната политика на Гърция и особено върху управляващата партия Нова демокрация.

Бившият премиер Антонис Самарас, консерватор, който яростно се противопостави на споразумението за промяна на името между Атина и Скопие, не одобрява проучвателните преговори между Гърция и Турция, причинявайки главоболия на Мицотакис.

Самарас, който в момента е влиятелен депутат, заяви, че проучвателните преговори с Турция на практика отменят всяка възможност за санкции на ЕС срещу Анкара.

“Всеки може да разбере, че международната общност не наказва държава, когато тя официално води преговори“, каза той пред списание Kathimerini .

Консервативният политик също се нахвърли срещу европейските институции и Германия, като заяви, че не защитават достатъчно Гърция и Кипър.

“Немислимо е европейски страни като Германия или Испания да снабдяват Турция с оръжие, докато тя заплашва съседите си“, каза той.

Запитано за позицията на Самарас по въпроса, правителството даде уклончив отговор, като заяви, че позициите на бившия премиер са добре известни.

Но следващите стъпки на Самарас са непредсказуеми и той вероятно може да постави на изпитание единството на управляващата партия.