Външната политика липсва от предизборната кампания в България

[МВнР]

Външната политика на България или липсва, или остава в периферията на предизборния дебат. Затова се съгласиха представители на водещите партии по време на дискусия на тема „Позицията на България във външната политика на Европейския съюз“, организирана от софийския офис на Европейския съвет за външна политика.

Основните теми, засегнати на дискусията, бяха върховенството на закона, енергетиката, Северна Македония и въвеждането на еврото.

„Политиците налагат, че всичко лошо идва от Брюксел, а всичко добро – от собствената им политика. Сериозен дебат за външна и европейска политика не съществува“, коментира Мария Капон („Изправи се БГ! Ние идваме!“).

Според Даниел Лорел („Продължаваме промяната“), европейските теми отсъстват от политическия диалог и от съзнанието на избирателите, които ги изпращат в парламента, а усещането на българите за европейци е доста маргинално. За „Продължаваме промяната“ е важно България да се върне на картата на Европа, а гражданите да виждат собствената си роля в регионални, европейски и глобални теми, които самият Съюз ще трябва да решава в близкото бъдеще“, допълни той.

Стефан Тафров („Демократична България“) коментира, че европейската и външната политика трябва да се свеждат до всекидневието на хората, да се обяснява как трансграничното сътрудничество, което е много развито в Европа, допринася за подобряване на всекидневието на гражданите.

Върховенството на закона

Върховенството на закона бе една от темите, по които представителите на партиите постигнаха консенсус по време на дискусията.

Всички участници бяха единодушни, че в спора между Европейската комисия и Полша за върховенството на европейското законодателство, България трябва да застане плътно на страната на Брюксел.

Според решението на Конституционния съд на Полша от 7 октомври, разпоредби от договорите на ЕС нямат предимство пред конституцията и законите на Полша, което е нарушение на един от основните принципи на ЕС.

Според Крум Зарков (БСП), у нас е дълбоко вкоренено мисленето, че външната и европейската политика ни се налага, а не е нещо, върху което сами можем да влияем.

„Националистическите реакции са много показателни, подминавайки факта, че Полша е ратифицирала с референдум договора за ЕС през 2005 г. Всички проучвания на общественото мнение в Полша показват, че в страната, която е сред най-големите потребители на еврофондове – общественото мнение е „за“ ЕС. Няма съмнение, че Полша няма да излезе от ЕС. Върховенството на закона, вече в национален аспект, пряко засяга българските граждани. Българите чакат oт европейските институции помощ да се справят с хроничния си проблем – правосъдната система и корупцията“, коментира Зарков.

Тафров посочи, че България трябва да застане на страната на европейското право. Той смята, че България трябва да е сред най-активните страни, които подкрепят усилията и на Комисията и на Съвета в този спор с Полша. Причина за това е, че трябва да се съхранят принципите на ЕС, в противен случай единствената ни сериозна опора да реформираме собствената си съдебна система се разклаща.

Мария Капон коментира, че инструментите, които ЕС използва срещу Орбан не работят достатъчно ефективно. Тя бе категорична, че за повторение на Брекзит в полски вариант не може да се говори.

Екатерина Захариева (ГЕРБ) е на мнение, че когато ЕС е разединен, другите глобални играчи се възползват и прокарват интересите си за сметка на ценностите на съюза. Според нея, нито полският, нито унгарският народ или техните правителства в момента са анти-европейски. Замразяването на средствата за Полша по Плана за възстановяване е наложителна мярка, смята Захариева.

Даниел Лорер подчерта, че е важно реакцията на ЕС да бъде твърда, защото подобни настроения може да се разразят и в други европейски държави.

Зелената сделка

Според проучване на Европейския съвет за външна политика, 85 % от българите смятат климатичните промени и глобалното затопляне за важни теми. Въпреки това обаче повечето българи не знаят какво е Зелената сделка.

Тафров, посочи, че „Демократична България“ подкрепя Зелената сделка и упреква досегашната власт за липсата на план и стратегическо мислене. Според него Зелената сделка е възможност, от която България може да спечели много, а задачата на следващото правителство ще е да изработи план.

Крум Зарков коментира, че за някои Зелената сделка е плашило, за други – панацея, но тя не е нито едното, нито другото. „Зелената сделка е средството за преодоляване на истинското предизвикателство, което никой вече не може да отрича – глобалното затопляне. Тя идва, за да даде средства на политики от ЕС, които са от 10-15 години, включително тези за опазване на околната среда и за насърчаване на кръговата икономика. Средствата по Зелената сделка трябва да се използват именно в тези райони, където хората чувстват негативно влияние от нея“, каза той.

Даниел Лорер също обвини предишната администрация, че Зелената сделка досега не е преведена на разбираем език.

Мария Капон коментира, че част от политическите сили се заиграват с темата за мините и лъжат работещите в сектора, че Зелената сделка ще им позволи да запазят задълго работните си места. Трябва да се мисли в посока на начини, по които да се заместят тези работни места.

Нисковъглеродната икономика и Зелената сделка са без алтернатива, посочи Екатерина Захариева. Тя подчерта, че преходът трябва да е плавен, справедлив, да гарантира енергийната сигурност на Европа и да не поставя под риск конкурентоспособността на българската икономика. Захариева припомни, че България е една от деветте държави, които настояха атомната енергия да се включи в зеления енергиен микс.

Северна Македония

Темата за външната политика на България по време на предизборната кампания гравитира предимно около Северна Македония.

Според Екатерина Захариева загубата на Социалдемократичния съюз и подаването на оставка на лидера на партията –  Зоран Заев – е лоша новина за България. Тя коментира, че интересът на България е Северна Македония и Албания да се присъединят към ЕС, но това не трябва да става за сметка на това, което в момента се случва в западната ни съседка, визирайки антибългарското говорене. Страната ни бе една от основните теми в предизборната кампания в Северна Македония.

„Не може да се губят и печелят избори чрез говорене срещу съседна държава народа на друга държава в 21 век. Не може да се избягва въпроса за оценка на комунистическото и тоталитарно минало. Северна Македония е единствената държава от бившия блок, която не е приела закон, който да реабилитира жертвите от комунизма, голяма част от тях с българско самозъзнание“, посочи тя.

Според бившия външен министър едни от най-скептичните за разширяването държави- членки се крият зад българското временно отлагане на одобрението на преговорната рамка.

Ако хората на Груевски овладеят властта в Скопие след Заев, това ще върне влиянието на Русия и Сърбия в Северна Македония. Москва няма интерес Северна Македония да е в ЕС, коментира Мария Капон и добави, че позицията на България трябва да е неизменна от принципите, които сме заложили досега.

Стефан Тафров се съгласи, че оставката на Заев е лоша новина за България и за предстоящия цикъл на негативно говорене за България в Македония. Той добави, че по време на френското председателство на Съвета на ЕС процесът на разширяване няма да е основна тема, но това ни дава известно време.

„В „Демократична България“ сме загрижени от антибългарската реторика в Македония от определени кръгове, и от антимакедонска реторика вътре в България. Не може отношенията между България и Северна Македония да се градят върху омразата. Няма омраза между хората. България не оспорва правото на гражданите на СМ да се идентифицират, както намерят за добре и да наричат езика, си както намерят за добре. България е в сериозна дипломатическа изолация по отношение на Македония. Това отслабва позициите ни по други въпроси от жизненоважно значение за България – един от пътищата да я преодолеем е да не даваме аргументи на антибългарските кръгове в Македония, които обслужват интересите на Путин и Вучич“, подчерта Тафров.

Даниел Лорел изтъкна загубата на доверие не само на европейските, но и на трансатлантическите си партньори.

„На нас не може да се вярва заради ширещата се корупция и по отношение на външните отношения – САЩ го показаха със санкциите „Магнитски“ срещу бившия директор в Агенцията за българи в чужбина. Когато върху нашата международна репутация тегнат петна от такъв род е трудно да защитаваме дори оправдани позиции на националния интерес“, смята Лорел.

Според Крум Зарков, ако България е изпаднала в някаква изолация по темата за Северна Македония, то не е защото Европа по принцип не е съгласна с нашата позиция, а е понеже е била изненадана, защото в продължение на години страната ни не е давала никаква индикация, че ще заеме подобна позиция в ключовия момент.

Относно присъединяването на България към еврозоната, всички участници в дискусията бяха единодушни за икономическите ползи от приемането на еврото, което ще ни постави в ядрото на европейската интеграция и нуждата от разумна и спокойна разяснителна кампания в най-близко бъдеще.