Вътрешните проблеми не провалиха словенското председателство на ЕС

Знамена на държавите от ЕС в Бърдо, Словения, 7 септември 2021 г. [EPA-EFE/IGOR KUPLJENIK]

По време на шестмесечното си председателство на ЕС Словения успешно ръководи процеса на приемане на европейското законодателство. Това обаче беше донякъде засенчено от опасенията на Брюксел за върховенството на закона в страната, особено отношението на правителството към медиите и провала му при назначенията на европейски делегирани прокурори.

„Председателството на Словения отбеляза редица постижения, като успешната координация между държавите-членки на ЕС и преговорите с Европейския парламент от името на Съвета“, каза Сабина Ланге, старши преподавател в Европейския институт по публична администрация и доцент по международни отношения в Факултет по социални науки в Любляна.

Тя изтъкна някои ключови законодателни досиета, които вече са готови за договаряне по време на френското председателство на Съвета на ЕС, като например законите за цифровите пазари и услуги и рамката за минималната работна заплата.

Освен това словенското председателство постигна консенсус между държавите-членки по няколко решения, например относно разширяването и готовността на Хърватия да се присъедини към Шенгенската зона, което също беше успех в преговорите, добави Ланге.

Експертът вярва, че Словения е изиграла съществена роля на някои видни международни събития – най-важното от които е срещата на върха за Западните Балкани през октомври.

Въпреки че няма значителни промени в приближаването на региона на Западните Балкани към ЕС, словенските дипломати направиха всичко възможно, добави Сабина Ланге.

Според нея остава въпросът дали напредъкът би могъл да бъде по-забележителен, ако не беше вътрешнополитическото напрежение в Словения.

Лошите отношения с либералната група „Обнови Европа“ няма да останат без последствия, нито тесните връзки с унгарския премиер Виктор Орбан дори след напускането му от Европейската народна партия, коментира тя.

Отношението към работата на Словения по време на председателството показа политическата зрялост на институциите на ЕС, допълни Ланге.

Тя смята, че неотдавнашната резолюция на Европейския парламент за върховенството на закона в Словения потвърждава това. В документа се изразява загриженост за европейските ценности и ситуацията, но не по начин, който би попречил на напредъка на цялата общност на ЕС.

Междувременно Словения изпълни критичната задача на всяко председателство – да осигури напредък в приемането на европейското законодателство, тъй като бяха проведени 39 министерски срещи в областта на селското стопанство и рибарството, заетостта, защитата на потребителите, телекомуникациите и енергетиката, здравеопазването и транспорта и други.

Комитетът на постоянните представители в Брюксел беше ръководен от заместник-постоянния представител посланик Тамара Вайнгерл Пожар, първата дама на словенското председателство.

Тя обобщи резултата от председателството в изявление пред словенските кореспонденти в Брюксел: „Ние сме много щастливи и горди от нашите постижения, които надминаха всички очаквания и планове, заложени преди началото на председателството.

Вайнгерл Пожар изтъкна 21-те успешни триалога – законодателни преговори с Европейския парламент, които тя определи като политически силни и добави, че сътрудничеството с Европарламента е било „подходящо, ползотворно, отлично“.

Председателството обаче беше донякъде засенчено от загрижеността в Брюксел за състоянието на върховенството на закона в Словения  през последните шест месеца.

Европейският парламент наскоро прие резолюция за върховенството на закона в Словения, изразяваща „дълбока загриженост за нивото на обществен дебат, атмосферата на враждебност, недоверие и дълбока поляризация в страната“.

Дойдоха и предупреждения от Европейската комисия за неуспеха на словенското правителство да назначи европейски делегирани прокурори и отношението му към медиите. Комисията настоя за необходимостта да се гарантира финансирането и независимостта на Словенската телеграфна агенция.

„Правилата на ЕС за държавната помощ позволяват осигуряване на средства за обществените медии и телеграфните агенции заради услугите, които те предоставят в обществен интерес. Кой да получи средствата, е решение на държавите. Европейските правила не може да се използват за оправдание за ограничаване на финансирането на медиите, особено на телеграфните агенции“, обявиха от ЕК.

Правителството предостави решение на проблема малко преди края на председателството, но несигурността остава. Освен това премиерът Янез Янша многократно предизвикваше вълнение със своите туитове.

Най-силно бе отразена беше атаката му срещу журналист от „Политико“ за статия, която критикува състоянието на медиите в Словения. Комисията осъди атаката, която подчерта, че омразата, заплахите и личните нападки срещу журналисти са неприемливи.