В Централна и Източна Европа нараства негодуванието срещу украинските бежанци

[Sarantis Michalopoulos | EURACTIV.com]

Гостоприемните граждани на Централна и Източна Европа за първи път показаха, че солидарността с украинските бежанци намалява, особено в по-проруски страни като Словакия и България, където „привилегиите“ за бежанците се критикуват и се правят сравнения с бежанската криза от 2015 г.

Според Върховния комисар на ООН за бежанците почти шест милиона украински бежанци са избягали от страната от началото на войната. Полша и Румъния са приели най-много (съответно 3,2 милиона и 889 000 души). Приблизително 772 000 са се преместили в  Русия  и 577 000 в Унгария.

Полша и Румъния са приели най-много украински бежанци (съответно 3,2 милиона и 889 000). [ВКБООН]

Докато правителствата правят планове и раздават хуманитарна помощ, в Централна и Източна Европа се провеждат улични протести срещу украинските бежанци. В повечето страни обаче преобладава положителното отношение към тях.

Забележително изключение е България, където 38% от гражданите имат положително отношение към бежанците, а 18% – отрицателно, показва последното проучване.

„Често явление е, че безусловната солидарност с бежанците от войната в съседните приемащи страни отслабва с времето. Социално-икономическото напрежение може да предизвика спонтанни обществени реакции, включително и насилствени“, каза пред EURACTIV Золт Задори от Унгарския хелзинкски комитет.

Недоволството нараства, а желанието за помощ намалява, потвърди словашкият активист Бранислав Тичи, който прекара няколко седмици на словашко-украинската граница.

„Станахме свидетели на първите протести и общественото неодобрение на помощта за бежанци от Украйна в цяла Словакия. Аргументът „какво ще направите за нас и нашите словашки деца“ започва да набира скорост“, написа той в публикация във Фейсбук.

Твърде много предимства? 

Често срещан проблем в страните от Централна и Източна Европа са помощите, които получават бежанците. Тезата, че правителствата се грижат повече за бежанците, отколкото за своите граждани, присъства във всички страни и се изостря от дейността на крайнодесните партии.

В словашките кафенета и барове гражданите се оплакват от безплатен обществен транспорт и ваучери за обяд, предоставени на украинските бежанци от правителството след началото на войната.

В България националистическата проруска партия „Вараждане“, която има подкрепата на около 10% от избирателите, разпространява всякакви фалшиви новини за украинските бежанци на базата на твърдението, че много българи живеят в бедност и вместо държавата и ЕС проявят грижа към тях, цялото внимание е насочено към украинците.

Чешката крайнодясна Партия за свобода и пряка демокрация също разкритикува сегашното правителство за оказване на помощ на украинските бежанци.

На парламентарната сесия във вторник (10 май) лидерът на партията Томио Окамура заяви, че качеството на образованието на чешките граждани ще спадне след пристигането на деца от Украйна и че няма да има достатъчно места в детските градини за чешки деца. Окамура също постави под въпрос колко хуманитарна помощ отива за украинците.

Дори в традиционно антируска Полша, националистическата партия Конфедерация твърди, че украинските бежанци в момента се ползват с твърде много привилегии в страната. Според последното проучване обаче помощта за бежанците все още има подкрепата на над 90% от поляците.

Правителствата трябва да предоставят решения

Реториката срещу бежанците и нарастващото негодувание вече доведоха до няколко инцидента. В България украинка, която дойде в страната с малкото си дете, намери колата си със забита кирка в капака, докато колата на украинско семейство в Словакия беше напръскана с руския символ Z. В Унгария беше хвърлена тухла в жилище за бежанци.

Въпреки това случаите на насилие са ограничени. В повечето случаи нарастващото негодувание приема различна форма. В Словакия някои шофьори на автобуси отказаха да пуснат бежанците да се качат безплатно, въпреки че бяха задължени от правителството.

Задори и Тичи посочват, че правителствата са отговорни за предотвратяване и разкриване на подобни престъпления. „Правителството има контрол върху това какво се случва. Колкото повече държавата е в състояние да помогне на украинците да се интегрират, толкова по-малко място остава за конфликти и омраза“, коментира Тичи.

„Въпреки това да завиждаш на бежанците за един пържен карфиол и 69 евро надбавка  е просто позор“, добави той.

Пакт за миграция на ЕС

Малко след като Русия нахлу в Украйна,  EURACTIV съобщи на място  за ситуацията на остров Лесбос, където през 2015 г. имаше масови миграционни вълни.

Местните общности през 2015 г. също приеха радушно бежанци от изток, но на фона на липсата на общ подход на ЕС към миграцията, отношението бързо премина в недоволство.

Левият евродепутат Стелиос Кулоглу каза тогава пред EURACTIV, че ако не бъде приета обща миграционна политика в целия ЕС, е въпрос на време „белите“ бежанци да се сблъскат с подобни ситуации в дългосрочен план.

Преговорите за обща миграционна политика, представени от Европейската комисия през 2020 г., са в застой.

Заместник-председателят на Комисията Маргаритис  Схинас заяви  на събитие на EURACTIV през септември 2021 г., че се очаква да бъде постигнато ново споразумение веднага след президентските избори във Франция.