Грузия се отказа от финансовата помощ на ЕС

[ Снимка Veterok/Shutterstock ]

След решението на грузинското правителство да не взема втората вноска от кредитната помощ на стойност 75 милиона евро от ЕС, Брюксел заяви във вторник (31 август), че Тбилиси не е изпълнил условията за реформи. Помощта от ЕС е обвързана с условие за провеждане на реформи. Това е последният признак за обтягане на отношенията.

„Въпреки че уважаваме решението на грузинските власти, в същото време отбелязваме, че Грузия не успя да отговори достатъчно на условието за тази макрофинансова помощ и по-специално да увеличи независимостта, отчетността и качеството на съдебната система“, обяви говорител на ЕС във връзка със съобщението на грузинския премиер Ираклий Гарибашвили.

Гарибашвили каза по-рано във вторник, че страната му няма да иска втората половина от помощта От 150 млн. евро в допълнение към подкрепата на Международния валутен фонд и част от пакета от заеми на стойност 3 милиарда евро. Парите трябваше да бъдат изплатени преди 30 септември.

Въпреки че Гарибашвили приписва решението на по-доброто от очакваното представяне на икономиката на южнокавказката държава и желанието за намаляване на външния дълг, източници, запознати със ситуацията, казаха пред EURACTIV, че грузинските власти са наясно, че не отговарят на критериите за реформа в правосъдието. Това е причината да се откажат от сумата.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел предупреди Гарибашвили миналата седмица (23 август) по време на срещата им в Киев, че „крайният срок за отпускане на макрофинансова помощ наближава“ и „реформите са необходими“.

„ЕС призовава грузинските власти да спазват ангажиментите си за реформи, включително в сектора на правосъдието, в интерес на грузинските граждани и на бъдещето на отношенията между ЕС и Грузия“, се казва в съобщението на блока във вторник.

Този ход беше осъден от грузинското гражданско общество, включително от организацията „Прозрачност без граници“ в страната, като „недвусмислен отказ за прилагане на реформи в съдебната система и открита декларация за отклонението на Грузия от евроатлантическия курс“.

Това е последната серия от разрива в отношенията между управляващата партия „Грузинска мечта“ и Брюксел.

През юли, управляващата партия, която контролира парламента, назначи шест съдии във Върховния съд, с което разгневи Брюксел.

През април с посредничеството на Европейския съюз бе подписано споразумение, което трябваше да сложи край на продължила месеци наред политическа криза в Грузия, притеснила Запада и нанесла щети на демокрацията в страната.  По-късно „Грузинска мечта“ се оттегли напълно от това споразумение.

В доклада си, публикуван на 23 август, Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа и Службата за демократични институции и права на човека  заявиха, че процедурите по назначаването на съдии „са помрачени от липсата на еднакви условия и недостатъци в процеса, които в крайна сметка подкопават доверието в назначенията като основани на реални заслуги в съответствие с международните стандарти. ”