„Дайте си ни парите“, настояха талибаните

Говорителят на талибаните  Забихула Муджахид по време на церемония за старта на програма  за предлагане на пшеница в замяна на труд, в Кабул, Афганистан, 24 октомври 2021 г. [Stringer/EPA/EFE]

Талибанското правителство в Афганистан настоява за освобождаване на милиарди долари резерви на централната банка, защото засегнатата от суша страна е изправена  финансов срив, масов глад и нова миграционна криза.

Афганистан  има милиарди долари активи във Федералния резерв на САЩ и други централни банки в Европа, но тези пари бяха замразени, след като талибаните свалиха подкрепяното от Запада правителство през август.

Говорител на финансовото министерство увери, че правителството ще зачита правата на човека, включително образованието на жените, докато търси нови средства в допълнение към хуманитарната помощ, която по думите му предлага само „малко облекчение“.

При управлението на талибаните в периода 1996-2001 г. жените до голяма степен бяха изключени от право на работа и образование и обикновено трябваше да покриват лицата си и да бъдат придружени от роднина от мъжки пол, когато напускаха дома си.

„Парите принадлежат на афганистанската нация. Просто ни дайте нашите собствени пари“, настоя говорителят на финансовото министерство Ахмад Уали Хакмал, като настоя: „Замразяването на тези пари е неетично и противоречи на всички международни закони и ценности.“

Висш служител на централната банка призова европейските страни, включително Германия, да освободят своя дял от резервите, за да се избегне икономически колапс, който може да предизвика масова миграция към Европа.

„Ситуацията е отчайваща, а парите намаляват, коментира пред Ройтерс Шах Мехраби, член на борда на афганистанската централна банка, като допълни: „В момента има достатъчно до края на годината. Европа ще бъде най-тежко засегната, ако Афганистан не получи достъп до тези пари.“, допълни той.

„Хората ще бъдат изправени пред двоен удар – няма да могат да намерят хляб и няма да могат да си го позволят. Те ще бъдат отчаяни и ще тръгнат към Европа“, подчерта още той.

Призивът за помощ идва, когато Афганистан е изправен пред колапс на своята крехка икономика. Напускането на водените от САЩ сили и много международни донори остави страната без помощи, които финансираха досега три четвърти от публичните разходи.

Министерството на финансите уточни, че събира дневен данък от около 400 млн. афгани (4,4 млн. долара).

Въпреки че западните сили искат да предотвратят хуманитарна катастрофа в Афганистан, те отказаха да признаят правителството на талибаните.

Хакмал каза, че Афганистан ще позволи на жените образование, макар и не в същите класни стаи като мъжете.

„Правата на човека ще бъдат зачитани, но в рамките на ислямското право, което няма да включва правата на гейовете. Това е против нашия закон на шериата“, каза той.

Мехраби се надява, че докато САЩ наскоро заявиха, че няма да размразят афганистанските активи от около 9 милиарда долара средства, европейските страни биха могли.

Той уточни, че Германия има половин милиард долара афганистански средства и че тя и други европейски страни трябва да ги размразят.

Мехраби каза, че Афганистан се нуждае от 150 милиона долара всеки месец, за да „предотврати неизбежна криза“, за да поддържа местната валута и цените стабилни. Той добави, че всеки трансфер може да бъде наблюдаван от одитор.

„Ако резервите останат замразени, афганистанските вносители няма да могат да плащат за своите пратки, банките ще започнат да се сриват, храната ще стане оскъдна, а хранителните магазини ще бъдат празни“, каза Мехраби.

Той уточни, че около 431 милиона долара резерви на централната банка са в германската банка Commerzbank, а още приблизително 94 милиона долара са в Бундесбанк.

Банката за международни разплащания, група за глобални централни банки в Швейцария, притежава още приблизително 660 милиона долара. И трите банки отказаха коментар.

Талибаните си върнаха властта в Афганистан през август, след като Съединените щати изтеглиха войските си, 20 години след като ислямистите бяха свалени от водените от САЩ сили след атаките на 11 септември 2001 г.