Да лепиш счупените парчета

В Берлин е необичайно да се чуе, че канцлерът Ангела Меркел става нетърпелива. Точно обратното. Германските политически кръгове обикновено използват думите “прагматична” и “спокойна”, за да я опишат.

Затова не е изненада, че предполагаемият спор между Ангела Меркел и френския ѝ колега Еманюел Макрон получи толкова голям отзвук. “Разбирам  желанието Ви за “разрушителна политика. Но съм уморена да лепя парчетата. Отново и отново трябва да залепям парчетата от чашите, които чупите, за да можем да седнем и да пием чай заедно”, е казала Меркел пред Макрон, твърди “Ню Йорк Таймс”.

Макрон се защити, казвайки, че не може просто да отиде на срещата на НАТО в Лондон в началото на декември и да се преструва, че с действията си в Сирия САЩ и Турция са защитили най-добре колективния интерес, допълва американският всекидневник.

В типичния си стил Меркел коментира, че не може да си спомни личен спор с френския президент. Но изтъкна, че “често подходът на Германия и Франция по различни въпроси и предизвикателства се различава, но винаги търсим и намираме общи решения”.

Това означава, че Макрон за пореден път е бил отрезвен от сблъсъка с германските разбирания.

В действителност, погледнато отвън, външнополитическата позиция изглежда разнопосочна. Отчасти това се дължи на начина на работа на германските институции. На Бундестага, канцлерството, както и министерствата на външните работи и на отбраната често им липсва единна позиция. Франция, която е президентска република, трудно възприема това.

Роля има и настоящата управляваща широка коалиция, която изглежда поражда повече разочарование и нетърпение, отколкото досегашните правителства на Германия. И тук липсва единна позиция, с която чуждите партньори, преди всичко Франция, следва да се справят.

Общественото мнение, в допълнение, е белязано от голяма несигурност за ролята на Германия в света и средствата, с които страната трябва да отстоява интересите си.

Проучване, публикувано във вторник (26 ноември) от Körber Stiftung, сочи, че макар 60% от германците да смятат Франция за своя най-важен или втори по важност международен партньор, предложенията за реформи в Европейския съюз, внесени от френския президент Макрон, не се радват на голям интерес в Берлин, дори срещат откровена опозиция.

Този парадокс важи и за политиката в областта на климата. Докато германското население разглежда глобалното затопляне като основно външнополитическо предизвикателство (31%), а Берлин като пионер в европейската политика за климата, Брюксел всъщност вижда Германия като спирачка в борбата срещу климатичните промени.

На Ангела Меркел може и да ѝ се наложи да лепи счупени чаши отново и отново, но трябва да се постарае да закрепи парчетата правилно и да използва силно германско лепило, за да продължи да пие чай с френския си колега.