Демокрацията в Тунис е в криза, след като президентът свали правителството

Тунизийският премиер Хичем Машиши говори пред медиите по време на пресконференция, за да обяви преструктуриране на кабинета в Тунис, Тунис, 16 януари 2021 г. [EPA-EFE / MOHAMED MESSARA]

Тунис се сблъска с най-голямата си криза от едно десетилетие демокрация, след като  президентът Каис Саид свали правителството и замрази дейността на парламента, с който беше в конфликт. Този ход бе обозначен като преврат, срещу който избухнаха улични протести.

В изявление късно в неделя Саид се позова на конституцията, за да освободи министър-председателя Хичем Машиши и да постанови замразяване на дейността на парламента за период от 30 дни. Той заяви, че ще управлява заедно с нов премиер.

Събитията дойдоха след ден на протести срещу правителството и най-голямата партия в парламента – умерената ислямистка партия “Ан Нахда”, заради скок на случаите на COVID-19 и нарастващ гняв заради хронични политически и икономически сътресения.

Това представлява най-голямото предизвикателство за Тунис досега след революцията от 2011 г., която предизвика “арабската пролет“ и свали автокрацията в полза на демократичното управление, но която не успя да осигури стабилно управление или просперитет.

В часовете след съобщението на Саид огромни тълпи се събраха в негова подкрепа в Тунис и други градове на мирен протест, докато военните блокираха парламента и държавната телевизия.

Председателят на парламента Рашид Гануши, лидер на “Ан Нахда”, която участва в няколко последователни коалиционни правителства, определи тези действия като преврат и нападение над демокрацията.

В ранните часове в понеделник Гануши пристигна в парламента, където заяви, че ще свика сесия напук на Саид, но армията, разположена пред сградата, спря 80-годишния бивш политически изгнаник да влезе.

“Аз съм против събирането на всички правомощия в ръцете на един човек”, каза той пред сградата на парламента. По-рано той призова тунизийците да излязат на улицата, както бяха направили в деня на революцията през 2011 г., за да се противопоставят на този ход.

Десетки привърженици на “Ан Нахда” се изправиха срещу привържениците на президента Саид близо до сградата на парламента, а полицията не им позволи да доближат до сградата.

Саид, политически независим, който дойде на поста през 2019 г., след като проведе кампания срещу корумпирания, некомпетентен елит, отхвърли обвиненията, че е извършил преврат.

Той каза, че действията му се основават на член 80 от конституцията и ги формулира като популярен отговор на икономическата и политическа парализа, в която затъва Тунис от години.

Въпреки това, специален съд, изискван от конституцията от 2014 г. трябва да решава подобни спорове между институциите. Той обаче не бе създаден след години спорове кои съдии да бъдат включени и как да се  тълкува закона.

Пандемията и икономическа нестабилност

Две от другите основни партии в парламента, “Сърцето на Тунис” и “Kaрама”, се присъединиха към “Ан Нахда”, като обвиниха президента в преврат. Бившият президент Монсеф Марзуки, който помогна за надзора на прехода към демокрация след революцията, заяви, че това може да представлява началото на наклон “към още по-лоша ситуация“.

В изявлението си, в което обяви уволнението на Машиши и замразяването на парламента, Саид заяви, че е спрял и правния имунитет на членовете на парламента и че поема контрола над главната прокуратура.

Той предупреди срещу всякакъв въоръжен отговор на действията му. “Който изстреля куршум, въоръжените сили ще отговорят с куршуми”, каза Саид, който има подкрепа от широк кръг тунизийци, включително ислямисти и левичари.

Десетки хиляди тунизийци, подкрепящи президента, останаха по улиците на Тунис и други градове, като някои хора запалиха фойерверки, часове след съобщението му, докато хеликоптери кръжаха над тях.

“Освободихме се от тях“, каза Ламия Мефтахи, жена, която празнуваше в центъра на столицата след изявлението на Саид. “Това е най-щастливият момент от революцията.“, допълни тя.

Президентът и парламентът бяха избрани с отделни гласувания през 2019 г., докато премиерът Хичем Машиши встъпи в длъжност миналото лято, като замести друго краткотрайно правителство.

Междувременно парламентарните избори доведоха до разпокъсана камара, в която никоя партия не заемаше повече от една четвърт от местата.

Президентът е въвлечен в политически спорове с Машиши от една година, тъй като страната се бори с икономическа криза, задаваща се фискална криза и безпокойство, породено от пандемията.

Според конституцията президентът носи пряка отговорност само за външните работи и военните, но след правителствен дебат миналата седмица той каза на армията да поеме отговорността за борбата с пандемията.

Нарастващите нива на инфекция и смъртност в Тунис допринесоха за гнева на обществото срещу правителството, а политическите партии в страната са в конфликт по темата.

Междувременно Машиши се опитваше да договори нов заем с Международния валутен фонд (МВФ), който се смяташе за изключително важен за предотвратяване на наближаващата фискална криза, тъй като Тунис се бори да финансира своя бюджетен дефицит и предстоящи изплащания на дълга.

Споровете за икономическите реформи, които са необходими за осигуряване на заема, но които биха могли да навредят на обикновените тунизийци чрез прекратяване на субсидиите или съкращаване на работни места в публичния сектор, вече бяха довели правителството до колапс.