Германия и Франция настояват разузнаванията в ЕС да обменят по-лесно информация срещу тероризма

Обменът на данни и информация е ключът към истинското сътрудничество на ЕС срещу тероризма, каза Рицман в интервю за EURACTIV Германия, добавяйки, че "това е предизвикателството, с което трябва да се справим". EPA-EFE/CHRISTIAN BRUNA

Германия и Франция настояват страните от общността  да си сътрудничат по-тясно в борбата срещу тероризма. Това се отнася най-вече за обмен на разузнавателна информация.

Европейските политици отговориха на неотдавнашните терористични атаки във Франция и Австрия с пълна солидарност. В съвместно френско-германско изявление в отговор на нападението с нож в Ница миналата седмица се казва, че Брюксел трябва да предприеме по-активни съвместни действия срещу тероризма.

Вътрешните министри Хорст Зеехофер и Жералд Дарманин обявиха, че германското председателство на ЕС ще постави темата в дневния ред на срещата на министрите на вътрешните работи, определена за 13 ноември. Дотогава те ще проучат “как може да се подобри обменът на информация за лица, които представляват терористична или  екстремистка заплаха“.

Въоръжени мъже убиха четирима и раниха 17 души при “ислямистка терористична атака” във Виена. Атентаторите нападнаха шест места в централната част на австрийската столица, като започнаха от района пред синагогата и операта. Нападението бе определено от австрийските власти като “отблъскваща терористична атака“.

‘Имаме нужда от мрежа, за да победим мрежа’

Това е правилният подход, казва Александър Рицман, изследовател по тероризма и сигурността в Германският съвет за външна политика.

“Обменът на данни и информация е от ключово значение за истинското сътрудничество в ЕС срещу тероризма”, каза Рицман пред EURACTIV Германия, и добави, че “това е предизвикателството, с което трябва да се справим“.

За Рицман тероризмът е международно явление и поради това се нуждае от международен отговор. “Нуждаете се от мрежа, за да победите мрежа“, казва той.

Терористите все повече координират своите дейности зад граница. Атаките се подготвят в чужбина, извършителите бягат през границите, а парите се превеждат през мрежа от международни сметки. Отделните държави не могат ефективно да противодействат на това, затова трябва да споделят информацията, с която разполагат.

Проблемът обаче е, че доверието между националните разузнавателни служби не винаги е високо. “Разузнавателните служби са известни с това, че събират информация, но не я разпространяват“, продължи Рицман.

Координацията  е на принципа “необходимост да се знае“

След атентатите в началото на 2000-те години в Лондон и Мадрид, страните от ЕС се зарекоха да споделят повече информация, но не създадоха механизъм за това.

Досега координацията се основава на принципа “необходимост да се знае“, което означава, че тези, които разполагат с  информация, я споделят с получателите само ако е необходимо да я знаят. Проблемът е, че критерият е по преценка на онези разузнавателни служби, които притежават информацията .

Държавите решават за всеки отделен случай, с кого да споделят разузнавателна информация . Това често се прави неформално, далеч от конферентните зали в Брюксел и зависи от двустранното доверие между държавите, обясни  Рицман. Затова е необходима реална рамка за споделяне на информация с обща база данни.

Според Рицман системата в Германия, която е като “мини-Европейски съюз“ поради своята федерална структура, може да служи като модел. В Германия федералните провинции и федералното правителство имат свои собствени служби за наказателно разследване и агенции за конституционна защита.

В съвместната база данни за борба с тероризма властите, към които е насочен сигналът, могат да видят дали съответната информация е налична другаде. С други думи, властите могат да видят дали някой друг има информация, но последният решава какво да споделя.

Ако например баварската полиция претърси дома на някого и открие списък с имена и телефонни номера, тя може да използва базата данни, за да види дали имената са на лица, заподозрени в тероризъм. Ако такива данни бъдат открити например в Берлин, местните власти ще решават каква информация ще предадат на баварците при поискване. Целта е да се поддържа балансът между ефективност, защита на източника и защита на данните.

Възможно ли е да се случи на ниво ЕС?

Подобна рамка би била еднакво осъществима на равнище ЕС. Това обаче ще изисква повече отвореност от държавите-членки, които искат да продължат сами да регулират вътрешната си сигурност.

Срещата на вътрешните министри от общността на 13 ноември ще отговори на въпроса какво е нужно. Министерствата на финансите пък ще обсъдят борбата с тероризма в сряда с оглед блокирането на потока от пари към екстремистки организации.

Говорител на финансовото министерство заяви пред EURACTIV Германия, че Берлин е “изготвил заключения за борбата с прането на пари и финансирането на тероризма“ и иска да “постигне политическо споразумение в сряда“. Амбициозните заключения на Съвета трябва да дадат на Европейската комисия политически насоки за законодателните предложения за 2021 г.