Еврокомисар Ферейра към България: ЕС дава шанс, който е веднъж на поколение

Кадър от конференцията на EURACTIV България

Възможностите, които носят бюджетът на ЕС и Планът за възстановяване на обща стойност 1,8 трилиона евро, се случват веднъж на поколение. Това коментира еврокомисарят по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра по време на конференция, организирана от EURACTIV България. Темата на дискусията бе “Европейска подкрепа за икономическото възстановяване, кохезията и реформите в България”.

В началото на февруари България изпрати до Европейската комисия втори списък с проекти, които да бъдат финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост. В страната обаче има множество критичния гласове, които обвиняват българско правителство, че не може да използва по най-добрия начин европейското финансиране.

„Перфектен момент“

Участниците в събитието отбелязаха, че моментът за провеждането на конференцията е “перфектен“. Ферейра напомни, че в Плана за възстановяване на ЕС са отделени 10.4 милиарда евро за България. Те се равняват на 17% от брутния вътрешен продукт на страната. От тази сума 6.3 милиарда евро са грантове (не по-малко от 10% от размера на българската икономика), а останалите 4.1% са достъпни като изгодни кредити.

Финансирането ще бъде отпуснато възможно най-бързо, след като всички страни-членки ратифицират новия бюджет на ЕС. България бе сред първите държави, които направиха това. Еврокомисарят призова България да използва финансирането за инветиции и реформи.

Златен шанс

Ферейра отбеляза, че сега европейските страни имат “златен шанс“ да се модернизират, реформират и преодолеят структурните недостатъци, които ограничават възможностите им за икономически растеж. Така те ще допринесат за създаването на по-устойчив и икономически хомогенен съюз.

По отношение на България, Ферейра коментира, че националният план за възстановяване трябва да гарантира, че икономическите различния между регионите вътре в страната няма да се задълбочат, а развитието им ще се случва балансирано.

Ферейра призова България да използва умно политиката за сближаване на ЕС. Най-бедната страна в съюза ще получи 11.1 милиарда евро за наваксване на икономическите различия в периода от 2021 до 2027 година.

По механизма REACT-EU страната има достъп до допълнителни 436 милиона евро, за да подкрепи краткосрочните си мерки за борба с пандемията – да финансира болници, малки и средни предприятия, както и да се подготви за зеления и дигаталния преход.

Проблемът с въглищата

Ферейра коментира, че преходът към въглеродно неутрална икономика ще бъде сериозно предизвикателство за България. В страната се добиват 7% от всички въглища в ЕС, а в минния й сектор са заети 56 000 души. ЕС ще отпусне допълнителни 1.3 милиарда евро, за да помогне на въглищните региони в страната, както и на хората, които са пряко заети в зависимите от въглищата сектори на икономиката.

Общата сума, която ЕС отделя за България през следващите седем години, е 22.5 милиарда евро. В отговор на въпрос как България може да постигне възможно най-много с тези пари, Ферейра даде съвет българите да попитат самите себе си: “Какво ние искаме за България? Къде искаме страната ни да е след 20-30 години?“

Елиза Ферейра подчерта, че знае за успешния проект за софийското метро, но напомни, че има и други видове транспорт, които чакат проекти за реформа. Другият проблем, според нея, е, че българската икономика използва губи твърде голямо количество електроенергия, която може да бъде усвоявана ефективно и да се печели от това.

Българските гласове

Зам.-министърът на регионалното развитие Деница Николова обясни, че един от приоритетите в националния план е намаляването на дисбалансите в социален и икономически план между градските и селските райони, както и между центъра и периферията.

В новия инструмент за възстановяване ЕК включи нов инструмент, React EU, предназначен да се справя с последствията от кризата чрез насочване на средства чрез регионална политика.

“В хода на два програмни периода се фокусирахме върху големите градове, това допринесе за задълбочаване на дисбалансите. През новия програмен период чрез механизма за “интегрирани териториални инвестиции” ще се опитаме да решим проблема”, обясни Николова.

Регионалното министерство ще разполага с 4 млрд. евро от оперативните програми на ЕС. Николова коментира, че акцентите през новия програмен период ще са мерките за енергийна ефективност, електромобилност и развитие на малките населени места. По думите й основа задача ще е разработването на индустриалните зони, които ще получат и държавно финансиране.

По време на дискусията директорът на “Тракия икономическа зона” Пламен Панчев обяви, че Пловдив, Габрово, Хасково и Бургас са създали консорциум  привличане на инвестиции. Целта е развиване на “зелено” производство и постигане на целите на ЕК за намаляване на въглеродните емисии до 2030 г.

Икономическата зона се разработва заедно с Красимир Петков, бизнесмен, който 30 години се е занимавал с роботика в САЩ. С общи усилия в Пловдив е открита първата лаборатория по роботика, а местния университет пък откриват специалност “Електромобилност”. До този момент инвестициите в “Тракия икономическа зона” са в размер на 3 милиарда евро.

Евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ, ЕНП) коментира, че “България трябва да се възползва от уникалната възможност, която й се предоставя за реформи и напредък” – почти 30 млрд. евро. Той подчерта, че благодарение на еврофондовете заетостта в страната се е увеличила с 12%. А в бъдеще се отваря възможност за още по-солидно финансиране.

Новаков е оптимист, че ще има достатъчно средства за всички проекти – високоскоростни жп линии, в пътища, в нови училища, в болници.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика смята, че дисбалансите в икономическото и социалното развитие са налице у нас много преди пандемията. По време на конференцията той коментира последния си анализ на тема “Ролята на местната власт в предоставянето на социални услуги”.

Изследването му ясно показва, че социалните трансфери и услуги в страната не успяват да постигнат желаните и очаквани резултати – социалните плащания продължават да имат ограничен ефект върху намаляването на бедността и ограничаването на неравенството. В същото време преобладава схващането, че социалните услуги имат слабо покритие спрямо нуждите на населението.

Модератор на форума бе бившият вицепремиер Ивайло Калфин, който коментира, че голяма част от парите, които са предназначени за иновации и за бизнеса, отиват за администрацията. Според него тази тема трябва да се следи в бъдеще. Той прогнозира, че изграждането на магистрали и ремонтът на пътища ще е тема, която ще продължава да ни тормози в бъдеще.