Еврокомисията представя директиви срещу данъчната конкуренция и фиктивните компании

Европейският комисар по икономиката Паоло Джентилони дава пресконференция относно глобалното корпоративно данъчно облагане и фиктивни дружества в Брюксел на 22 декември 2021 г. [Stéphanie Lecocq EPA-EFE]

Два месеца и половина след като 137 държави се съгласиха за минимален корпоративен данък в сделка, с посредничеството на ОИСР, Европейската комисия представи своето предложение за директива за прилагане на минималния данък в ЕС и директива, която да затрудни избягването на плащането на данъци чрез фиктивни компании.

„Последните разследвания като OpenLux или Pandora papers са още едно напомняне за несправедливостта, която характеризира икономическата ни система днес“, посочи комисар Паоло Джентилони, когато представи предложенията в сряда (22 декември).

Парите и други активи, разкрити от тези разследвания, обикновено са били укривани чрез фиктивни компании. Те позволяват на богати лица и компании да преместват активи в юрисдикции с благоприятни регулации и данъчно облагане, без да имат икономическа дейност или физическо присъствие в споменатата юрисдикция.

Дефиниране на фиктивна компания

Дали дадена компания се счита за фиктивна компания от ЕС ще се определя от три критерия: естеството на приходите, трансграничните транзакции и управлението на компанията.

Ако повече от 75% от приходите са пасивен доход, например от дивиденти или лихвени проценти, по-голямата част от транзакциите са трансгранични и управлението на компанията е възложено на външни изпълнители, компанията ще трябва да премине тест за икономическа състоятелност.

Ако компанията не издържи теста, направен от данъчния орган, тя ще се счита за фиктивна и няма да получи удостоверение за данъчно пребиваване. В резултат на това фиктивната компания не може да се използва за укриване на данъци.

Освен това предложената директива предполага, че държавите-членки могат да изискват от други държави да разследват определени компании, ако смятат, че може да са фиктивни дружества.

„Мисля, че това я прави доста стегната система, която в същото време е пропорционална по отношение на административната тежест“, аргументира се висш служител на Комисията.

 

Докато предложената директива се отнася до фиктивни компании в ЕС, определението на директивата може да информира Комисията за бъдещи действия по отношение на данъчни убежища извън Съюза. Отдавна има призиви за включване на критерии за икономическа състоятелност за фиктивни компании в списъка на некооперативните юрисдикции, черния списък на ЕС за данъчни убежища.

Два механизма за прилагане на минималния данък

Междувременно корпоративният минимален данък има за цел да постави спирачка на глобалната надпревара по отношение на ставките на корпоративния данък. През октомври 2021 г. 137 държави се съгласиха да въведат минимален данък от 15% за големите корпорации.

Европейската комисия предложи директива за прилагане на споразумението в съответствие с правилата на модела на ОИСР, които бяха публикувани в понеделник (20 декември).

Директивата включва два основни механизма за включване на компании със седалище в ЕС, но също и на компании със седалище извън блока.

Ако седалището на корпорацията е в държава-членка на ЕС и едно или повече от нейните дъщерни дружества плащат по-малко от 15% данъци, данъчният орган на държавата-членка може едностранно да допълни данъците за корпорацията, за да се увери, че корпорацията плаща ефективен общ данък ставка от 15%.

Ако седалището на корпорацията е извън ЕС и данъчните власти в тази страна не прилагат минимална данъчна ставка от 15%, предложената директива ще позволи на държавите-членки да събират допълнителни данъци от дъщерните дружества в ЕС на тези корпорации.

Това би трябвало да направи непривлекателно за държавите да предлагат данъчни ставки под 15% и по този начин да осигурят спирачка на конкуренцията между нациите, свързана с корпоративния данък.

Несигурни ефекти

Комисията не оцени колко допълнителни данъчни приходи биха могли да съберат държавите-членки на ЕС, като посочи, че всяка оценка е много несигурна към този момент.

Въпреки това, в доклад от октомври 2021 г Данъчната обсерватория на ЕС оцени допълнителните годишни данъчни приходи от 71,5 милиарда евро. В същия доклад авторите установяват, че минималният данък би увеличил данъчните приходи от корпоративни данъци с 19% в развитите страни, но само с 2% в развиващите се страни.

Критиците на данъчната сделка също се опасяват, че минималната данъчна ставка от 15% ще накара страните с по-високи данъчни ставки да намалят данъците си до минимум.

„Въпреки че предложението ще постави граница на агресивната конкуренция за намаляване на данъците върху компаниите, то може също да доведе до изравняване на данъчните ставки и сближаване на доста ниската ставка от 15%“, коментира Сол Пичото, почетен професор в университета в Ланкастър и старши съветник в Мрежата за данъчно правосъдие.

По-рано този месец Испания намали ставките на корпоративния данък за някои стартиращи компании от 25% на 15%.

Европейската комисия обаче също трябва да внимава за мнението на критиците. Правителствата на Естония, Унгария и Ирландия само колебливо се съгласиха на данъчната сделка на ОИСР и могат да повлияят на преговорите, тъй като директивата изисква правителствата на всички държави-членки да се съгласят за нейното приемане.

Комисията се надява на бързо договаряне на директивата както между правителствата на държавите-членки, така и в Европейския парламент.

„Като се движим толкова бързо с това предложение улесняваме първата дискусия между финансовите министри през януари с оглед постигане на бързо споразумение по време на френското председателство. Това е необходимо, за да се спази глобално договорения краен срок от 2023 г. за влизане на правилата в сила“, посочи Джентилони.