Еврокомисията продължава натиска за минимална заплата в ЕС

Еврокомисарят с ресор работни места и социални права Никола Шмит. [ЕС]

Минималните заплати са от изключително значение за възстановяването от кризата с коронавируса. Това е позицията на Европейската комисия, която в сряда (3 юни) започна нов кръг от консултации със социалните партньори.

“Всеки заслужава приличен жизнен стандарт”, обясни еврокомисарят с ресор работни места и социлни права Никола Шмит. Работниците с ниски заплати поддържат обществата и икономиките живи, когато всички останали трябваше да спрат дейност в разгара на кризата. Парадоксалното е, че те ще бъдат засегнати най-много от кризата, посочи той.

Категориите работници, които се смятат за важни, въздействието на ограничителните мерки срещу пандемията и икономическите последици от кризата разкриха за пореден път съществуващите неравенства не само в Европа, но и в държавите-членки.

Шмит каза още, че “работата по инициатива за минимални заплати в ЕС е съществен елемент от нашата стратегия за възстановяване”.

Проучване, проведено в началото на годината, потвърди необходимостта от действия на ЕС по този въпрос, така че целта на втория кръг на консултации е насочена към търсене на начин за действие.

Сега Комисията обмисля както задължителни, така и необвързващи инструменти за инициативата за минимална заплата. Това би могло да е директива в областта на условията на труд или препоръка на Съвета. И в двата случая изпълнението ще бъде в ръцете на националните правителства.

Подходите към минималната заплата са различни в отделните държави в ЕС. В северните минималната заплата е резултат от колективното договаряне, в други държави стандартите се налагат от правителството.

Според говорител на Комисията, директива би гарантирала “сигурност”, тъй като би определила редица правни изисквания, докато препоръката ще служи като “насоки за политиката” за установяване на обща рамка на ЕС, без да се определят стандарти.

Откакто предложението бе лансирано, Комисията настоява, че целта не е да се определи минимална заплата в целия ЕС, нито да се хармонизират различните системи, а да се гарантира, че има справедлив минимум за всички.

Крайната цел е да се гарантира, че всички работници в ЕС имат защитата на минималната заплата.

Според данните, събрани от Комисията, средната спечелена минимална заплата е равна на възнаграждението на жена на средна възраст със средно ниво на образование. Повечето от работниците с минимално заплащане са на възраст между 25 и 49 години.

Комисията твърди, че през последните десетилетия минималните заплати не са били достатъчни и са довели до неравенство и бедност, както и са повлияли на възможността на гражданите да се справят с икономическите бедствия.

От 2007 г. до 2018 г. бедността сред работещите се е увеличила от 8,3% на 9,4%. В Гърция над 60% от работещите с минимална работна заплата казват, че едва свързват двата края. Процентът на тези хора в България е около 50%, в Италия – 48%, в Испания – 38%.

Разликите между държавите-членки са значителни. Минималната заплата варира от над 2000 евро в Люксембург до едва 250 евро в България.

Въпреки че заплатите трябва да се разглеждат в контекста на жизнения стандарт, огромните разлики могат да имат потенциални отрицателни въздействия върху равнопоставеността на единния пазар, смята ЕК.

Минималните заплати все още са твърде ниски в много страни, където хората не могат да преживяват със заплатата си.

Засилването на социалния диалог и колективното договаряне също е част от дневния ред.