ЕП иска въвеждане на право да се “изключиш” от работа, но не веднага

Работата от вкъщи в пандемията често е съчетана и с грижа за децата. [https://pixabay.com/]

Работещите да имат право да изключват служебните си цифрови устройства в извън работно време, без това да влече отрицателни последици за тях. За такава законодателна уредба настоява Европейският парламент.

Със 472 гласа “за” на 126 “против” и 83 “въздържал се”, евродепутатите призоваха Европейската комисия да предложи директива, според която на хората, работещи с цифрови устройства, е позволено да ги изключват извън работното време. Той следва също да определи минимални изисквания за работа от дома и да изясни условията на труд, работното време и времето за почивка.

Синдикатите обаче виждат проблем – парламентът призовава за тригодишно забавяне, преди комисията да предприеме законодателни действия. Това означава, че докато има действащи норми по темата, може да минат и десет години. КНСБ съобщи, че е пратила писмо по темата на българските евродепутати.

Увеличеното използване на цифрови ресурси за служебни цели доведе до културата “винаги на линия”, което има отрицателно въздействие върху равновесието между професионалния и личния живот на служителите, посочват евродепутатите. Въпреки че работата от дома изигра важна роля за запазването на работни места по време на пандемията, съчетаването на дълго работно време и по-високи изисквания води също до повече случаи на тревожност, депресия, изтощение и други проблеми, свързани с физическото и психичното здраве.

Според евродепутатите правото на откъсване от работната среда е основно право, което позволява на работниците да се въздържат от участие в свързани с работата задачи, като например телефонни обаждания, електронни писма и друга цифрова комуникация, извън работното време. Това включва празници и други видове отпуск.

Държавите членки се насърчават да предприемат всички необходими мерки, за да позволят на работниците да упражняват това право, включително чрез колективни споразумения. Следва да има гаранции, че служителите няма да бъдат подложени на дискриминация, критика, уволнение или други неблагоприятни действия от страна на работодателите.

“Не можем да се откажем от милиони европейски работници, които са изтощени от натиска да бъдат винаги на линия и от прекалено дългото работно време. Сега е моментът да застанем зад тях и да им дадем това, което заслужават: правото на откъсване от работната среда. Това е от жизненоважно значение за психичното и физическото ни здраве. Време е правата на работниците да се модернизират, така че да отговарят на новите реалности на цифровата ера”, каза след гласуването докладчикът Алекс Аджус Салиба (С&Д, Малта).

От началото на пандемията работата от дома се увеличи с почти 30%. Очаква се този висок процент да се запази, или дори да се увеличи. Проучванията на Eurofound показват, че за хората, които работят редовно от дома си, е над два пъти по-вероятно да надхвърлят максимума от 48 работни часа седмично в сравнение с тези, които работят в сградата на работодателя. Почти 30% от служителите, работещи от дома си, съобщават, че работят в свободното си време всеки ден или няколко пъти в седмицата, в сравнение с по-малко от 5% от служителите, работещи в офиси.

КНСБ обяснява, че подкрепя позицията на Европейската конфедерация на профсъюзите, че отлагането е недопустимото, защото работниците изпитват проблема в момента и се нуждаят от спешни решения сега.

След като ЕП гласува предложението до ЕК заместник-генералният секретар на ЕКП Естер Линч коментира, че “сега очакваме Европейската комисия да излезе със законодателство, така че работещите да могат да се възползват от правото си да се откажат от работата в извън работното време”. Тя допълни, че е ясно, че след ковид много повече хора ще работят от вкъщи, отколкото преди пандемията.

Синдикатите настояват комисията да игнорира предложението на парламента за отлагане на директивата с 3 години. “Докладът на парламента е полезен, като изключим това не добре преценено изменение”, добави конфедералният секретар на ЕКП Изабел Шьоман.

Аргументът за отлагането е Рамковото споразумение за дигитализация на европейските социални партньори, което включвало договорености за свързване и изключване, обяснява КНСБ. Но посочва, че истината е, че това споразумение не създава право на изключване. То предоставя план за преговори, който предвижда как компаниите могат да дадат ефект на правото да се справят с условията за свързване и изключване.