Европарламентът преследва Гешев и Борисов с неудобни въпроси

Бойко Борисов и Иван Гешев. [Фейсбук/Бойко Борисов]

Макар и да не се появиха на изслушването в за България в групата в ЕП за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права, главният прокурор Иван Гешев и премиерът Бойко Борисов не могат да се скрият от неудобните въпроси на евродепутатите.

След изслушването на 28 август, за което Гешев и Борисов пратиха заместници, групата е задала 29 допълнителни въпроса до българските институции, се вижда на сайта й.

Сред въпросите има за “Барселонагейт”, както и за записите и снимките на премиера Борисов, изтекли в последните месеци в интернет.

“Наскоро испанските медии публикуваха информация за висящо разследване, за което се твърди, че свързва премиера Борисов със схема за пране на пари в Барселона. Работи ли българската прокуратура по това дело, като се има предвид, че е получила сигнал за случая още през 2019 г. Ако да – на каква фаза е разследването”, е един от въпросите към Гешев. “Преди няколко месеца в медиите бяха пуснати записи. В тях глас, наподобяващ този на премиера Борисов, заплашва да “изгори” опозиционен политик, който в момента ни е колега евродепутат (Елена Йончева, бел.ред.). Има ли разследване или проверка по този случай. И ако да – на какъв етап е”, питат още те.

“Българите станаха свидетели на различни записи и снимки в медиите. Но не всички те са анонимни, някои бяха изпратени от прокуратурата, макар и да са част от разследвания, а други – преди да бъдат образувани разследвания. Как оценявате тази практика?”, търсят отговор от Гешев евродепутатите.

Питат го и дали има желание да коригира фалшивата информация, огласена на сайта на прокуратурата, че изслушването е било по негова инициатива. “Всъщност групата реши да проведе тази среща и покани главния прокурор, който изпрати заместник”, обясняват евродепутатите.

Към прокуратурата има и питане за предприетите мерки срещу корупцията. “Има ли разследвани и обвинени политици – от опозицията или от управляващите са те”, е един от въпросите. В друг се търсят гаранции, че правителството и прокуратурата ще превърнат формално направените реформи в истински резултати срещу корупцията.

Въпросите към правителството са свързани с предложенията за промени в Конституцията, реформата в прокуратурата, все още неизпълненото решение на Европейския съд по правата на човека от 2009 г. по делото “Колеви срещу България”, което посочи проблема с безконтролния главен прокурор. “Кога правителството ще изпълни напълно и безрезервно решението на съда в Страсбург и препоръките на Венецианската комисия и ГРЕКО? Ще поиска ли правителството ново становище на Венецианската комисия във връзка с реформата на главния прокурор”, питат евродепутатите.

Засегната е и темата за медийната свобода. “Ситуацията по този въпрос в България е много тревожна”, пишат евродепутатите. Те цитират годишния доклад на Съвета на Европа, че медийната среда се влошава, собствеността на медиите е непрозрачна и медийният пазар е завладян от олигарси, които използват медиите за политическо влияние и очерняне на критици и противници, а разпространението на печата е собственост на група от фирми на политик. Групата иска да получи коментар от вицепремиера точно на изводите за фирмите на политика – как това се отразява на свободата на медиите и какви действия планира правителството в тази връзка.

“Има сериозни тревоги за концентрация на медийната собственост, а България е на 111-о място в индекса на медийната свобода. Журналисти докладват за заплахи. Какво ще направи правителството, за да повиши прозрачността на собствеността, да промотира плурализма на собствеността и да гарантира сигурността на журналистите”, питат евродепутатите.

Те се интересуват и дали е имало обществено обсъждане на предложенията за промени в конституцията и дали е правена оценка за въздействието им.

Има въпрос какво налага предложението в проекта за нова конституция съдебната власт да има право да предлага закони. “В повечето страни съдебната власт прилага законите, а не ги създава. Това е част от разделението на властите. Какво налага тази реформа”, питат евродепутатите.

Те искат да знаят и защо се предлага президентът да няма роля в процедурата по назначаване на главен прокурор и председатели на двете върховни съдилища. “Ролята на президента никога не е била обект на препоръки или анализи в докладите на ЕК или Венецианската комисия. Каква е целта?”, питат те.

А също и дали правителството смята, че като представя съществени конституционни реформи само месеци преди изборите, това позволява внимателен, прозрачен демократичен процес.

Според информация на EURACTIV.bg прокуратурата и правителството до момента не са пратили отговори до евродепутатите.