Европарламентът призова за общи действия срещу Полша и Унгария

Вера Йоурова [EPA-EFE/STEPHANIE LECOCQ]

ЕС трябва да постави конкретни искания и срокове на Полша и Унгария, свързани с принципите на върховенството на закона и независимостта на съдебната власт в тези две страни. За това настояха евродепутати в сряда (15 януари) по време на дебата по член 7 в Страсбург.

Член 7 от Договора за ЕС регламентира начините за реакция на ЕС за защита на ценностите на съюза. Резултатът от процедурата може да е отнемане на правото на глас на страната.

Резолюцията трябва да бъде приета от парламента в четвъртък (16 януари).

Европейската комисия стартира процедурата за санкции по член 7 срещу Полша заради съдебната й система през 2017 г. Следващата година стартира и процедурата срещу правителството в Будапеща. Тя беше инициирана от ЕП.

Според резолюцията, подкрепена от пет политически групи, включително Европейската народна партия, част от която е управляващата Унгария ФИДЕС, парламентът “изразява съжаление, че изслушванията все още не са довели до значим напредък в двете държави членки по отношение на отстраняването на очевидните рискове от тежко нарушение на” европейските ценности. В документа е записано още, че положението и в Полша и в Унгария се е влошило след задействането на член 7. И че неефективното използване на процедурата от страна на Съвета “продължава да подкопава целостта на общите европейски ценности, взаимното доверие и доверието в Съюза като цяло”.

Депутатите призовават Съвета да гарантира, че изслушванията по член 7 ще разгледат и “новите събития и оценяват рисковете от нарушения на независимостта на съдебната система, свободата на изразяване на мнение, включително свободата на медиите, академичната свобода, свободата на сдружаване и правото на равно третиране”. Европейската комисия се призовава да използва в “пълна степен наличните инструменти за справяне с очевидния риск от тежко нарушение от страна на Полша и Унгария на ценностите, на които се основава Съюзът”. Депутатите посочват и подходящ инструмент – ускоряване на производствата за установяване на нарушения и заявленията за обезпечителни мерки пред Съда на ЕС.

Резолюцията призовава още оценката за върховенството на закона във всяка държава-членка да бъде обвързано с европейските фондове. Комисарят по правосъдие Дидие Рейндерс заяви, че на това “ще бъде дадено предимство”.

През последните две години Полша имаше няколко изслушвания в съвета по общи въпроси. Казусът на Унгария беше разгледан само през последните няколко месеца под ръководството на финландското председателство и нов кръг от изслушвания още не е включен в дневния ред. В отговор на това депутатите призоваха хърватското председателство да организира изслушвания както за Полша, така и за Унгария през следващите месеци и да включи в процеса Европейския парламент. Досега министрите отказваха това.

Полша

Зам.-председателят на ЕК Вера Йоурова, чийто ресор е “ценности и прозрачност”, припомни евродепутатите, че в началото на декември полският Върховен съд постанови, че Дисциплинарната камара не покрива критериите за независимост на Съда на ЕС и следователно не е съд по смисъла на европейското право.

“Искам да подчертая, че зачитането на решенията на Съда на ЕС е от ключово значение за универсалното прилагане на правото на ЕС”, каза Йоурова. Тя добави, че според Комисията новата система за търсене на дисциплинарна отговорност от магистратите не гарантира защита на съдиите от политическия контрол върху техните решения.

Йорова изрази и опасения, че дисциплинарната камара на Върховния съд на Полша създава риск за “непоправима вреда” за полските съдии.

Европейската комисия прие, че има “смразяващ ефект” върху решенията на съдиите и тази седмица реши да подаде искане до Европейския съд за временно спиране на дейността на камарата. Според Варшава това е неоправдан опит за влияние върху вътрешните работи на държава-членка.

По време на дебата за съдебната реформа на полското правителство беше критикувана от депутатите на ЕНП, “Обнови Европа”, социалистите и зелените. Те декларираха, че ще подкрепят резолюцията.

Дебатът в Страсбург също показа дълбокото политическо разцепление в страната.

Депутатите от управляващата партия “Право и справедливост” (ПиС) пледират, че промените в съдебната система са “очаквани от гражданите”, защото след падането на комунизма, не е имало подходящи реформи.

Евродепутатът от ПиС Патрик Яки попита Йоурова как се избират съдии в нейната родна Чехия. “Съвсем наскоро депутат направо от германския Бундестаг стана съдия и нагло ни казвате, че в Полша има политизирано правосъдие, а в Германия – не”, попита Джаки.

Според евродепутатите от полската опозиционна партия “Гражданска платформа” (ЕНП) целта на реформата на ПиС е политизирането на съдилищата и това може и да доведе до отслабване на позицията на Полша в ЕС. “Насърчаваме ЕК да използва подходящи мерки, когато законът бъде нарушен”, заяви евродепутатът Анджей Халицки (“Гражданска платформа”/ЕНП).

Унгария

За Унгария Йоурова изтъкна здравата хватка на премиера Виктор Орбан върху медиите. Тя се позова на доклад от декември на няколко медийни организации. Документът предупреждава, че унгарското правителство ефективно е премахнало медийния плурализъм и свобода.

Във вторник (14 януари) генералният адвокат на съда на ЕС излезе със становище, че унгарският закон от 2017 г., който изисква от неправителствените организации да декларират чуждестранните си донори и да се брандират като “чуждестранно финансирани”, е в нарушение на правото на ЕС.

Тя припомни също, че Централноевропейският университет беше принуден да премести акредитираната си програма от Будапеща във Виена, след като правителството на Орбан атакува вуза, основан от американския инвеститор Джордж Сорос.