Европа забрави за ромите по време на пандемията

Ромите, най-голямото етническо малцинство в Европа, са по-малко заклеймявани през втората вълна на пандемиятаCOVID-19, но техните социални проблеми не са се решили.  [Modfied from Shutterstock/vladm/M.Moira]

По време на пролетното затваряне заради пандемията ромите, най-голямото етническо малцинство в Европа, преживяха шокиращи нива на институционален расизъм и дискриминация в Европейския съюз. На тях дори им беше вменена вина за разпространението на вируса. Въпреки че през втората вълна те са по-малко заклеймявани, социалните им проблеми не са се решили.

В Италия втората вълна на COVID-19 удари силно ромските общности, като увеличи тяхното социално изключване, заяви Карло Стасола, президент на Associazione 21 Luglio, организация с нестопанска цел, помагаща на хора и социални групи, които страдат от маргинализация.

В лагерите в Италия живеят около 20 000 роми, от които 12 700 живеят в институционални лагери, признати от правителството, а останалите са в нелегални селища.

Стасола каза пред EURACTIV Италия, че правителството не е променило подхода си към проблемите, пред които са изправени ромските общности между първата и втората вълна. Бяха предприети само незначителни местни инициативи, най-вече за разпространение на храна. Няма защита за тези, които са загубили работата или доходите си, както и няма контрол върху здравословното състояние в лагерите.

Броят на заразените с коронавирус в ромските общности е неизвестен, тъй като те не са тествани и не им се предоставя информация как да се справят със съмнения за положителни случаи.

Образованието продължава да е проблем за ромските деца. Дистанционното обучение също ги затруднява, защото в лагерите често няма интернет, поради което много деца просто не учат.

Държавата избра „бързи, а не стратегически действия“, каза социологът Гелу Думиника, изпълнителен директор на фондация за развитие на общността Agenția Împreunăm, и добави, че властите са направили много малко за уязвимите общности и дори мерките, които бяха приети под натиска на неправителствените организации, не са напълно работещи.

Фондацията на Думиника работи с 50 училища в Румъния и никое от тях не е получило таблети, които да им позволят да продължат обучението си онлайн.

„Преди те имаха затруднен достъп до училище, сега изобщо нямат училище“, каза Думиника.

Въпросът за образованието се налага често да се повдига в страните от Централна и Източна Европа. Два доклада на Европейската комисия и Съвета на Европа срещу расизма и нетърпимостта, публикувани във вторник, подчертават необходимостта от увеличаване на усилията за интегриране на ромските деца в словашки и чешки училища.

В Словакия ромските деца често не могат да посещават предучилищна и да учат словашки, преди да влязат в началното училище, докато в Чехия те все още са класифицирани като „инвалиди“ и голяма част от тях са съсредоточени в малък брой начални училища, затрудняващи интеграцията.

През пролетта ромите в Румъния бяха обвинени за разпространението на коронавирус. Тогава само един на всеки десет румънци  казваше, че ромите са основните виновници за разпространението на пандемията, а всеки трети обвини самите румънци в неспазване на мерките. 

В медиите и обществените дебати ромите често се разглеждат като изкупителни жертви. 

Въпреки че броят на случаите на COVID-19 и смъртните случаи е значително по-висок през есента, отколкото през пролетта, отношението към ромите е по-снизходително, но общностите в неравностойно положение са също толкова безпомощни.

„Паниката не е толкова голяма. Когато контекстът е различен, реакцията спрямо ромите също не е толкова агресивна “, каза Думиника пред EURACTIV Румъния, добавяйки, че „когато много хора нарушават правилата, няма нужда от изкупителни жертви “.

Но дори ромите да не са навикани отново, икономическото им положение е отчайващо както винаги.

Много ромски семейства са зависими от дейности, които са почти напълно блокирани от пандемията. „Дейности като събирането на боклуци и метални отпадъци са намалели много ”, каза Думиника.

Пандемията е засегнала мобилността и всички лица, за които придвижването  е от съществено значение в работата им, включително номадските роми.

Изглежда, че властите не са си научили уроците от пролетта, така че втората вълна на пандемията намери общностите в неравностойно положение също толкова неподготвени да се справят с икономическото и социалното въздействие.

Изглежда местните власти не са се научили от пролетния опит, казва Енико Винче, професор в университета Бабеш-Боляй и активист от Клуж-Напока.

”Изселванията не бяха забранени. Не бяха осигурени подходящи жилища за хора в риск от пренаселеност или замърсена среда. Не са направени планове за изграждане на социални жилища и за 2021 г. “, каза тя.

Винче посочи, че националният план на Румъния, който държавите-членки ще трябва да представят на Брюксел за достъп до фонда за възстановяване на ЕС, не съдържа мерки за подобряване на неадекватните условия на живот на маргинализираните.

Ситуацията не се ограничава до общности в отдалечени селски райони. Дълго документираното положение на 1500 ромски граждани в Пата Рат, живеещи на сметище в Клуж-Напока, остава несигурно, каза Винче за EURACTIV Румъния.

„Никой от правителството, нито местно, нито окръжно, нито централно, не е мислил по време на втората вълна на пандемията да отговори на нуждите на тази общност“, каза тя и добави, че повечето семейства в общностите на Пата Рат живеят без вода и тоалетни в къщата, без подходящо отопление и светлина.

По подобен начин в България втората вълна на пандемията доведе до по-малко тежки нарушения на правата на човека, но влошаване на общественото здравно осигуряване за ромските общности.

Полицията не барикадира ромски квартали, както беше през пролетта. По това време местните власти обосноваха решението си, като казаха, че ромските общности отказват да спазват правилата и обикалят на големи групи.

През есента мерките за борба с вируса са значително по-либерални, но пандемията се разрасна и задълбочи  и без това сериозните проблеми за ромското малцинство в страната.

Например, повечето роми не плащат здравна застраховка и разчитат на спешна медицинска помощ, която е безплатна. Въпреки че това беше осъществимо през първата вълна, системата на здравеопазването в момента е претоварена и не може да поеме всички нуждаещи се. Това със сигурност няма да се отрази  добре на много роми, които работят без договори и осигуровки.