Европейската комисия ще разследва аферата “Пегас”

Унгарското правителство е обвинено, че е използвало хакерския софтуерa "Pegasus", за да шпионира независими журналисти. [Shutterstock]

Европейската комисия реши да започне разследване заради шпионирането на журналисти от ЕС. През уикенда блокът беше разтърсен след разкритията за проекта “Pegasus” (Пегас), когато стана ясно, че правителства са използвали военен шпионски софтуер за прихващане на разговори. Според доклад на кредитната агенция “Мудис” има и българска следа в скандала.

“Започваме да събираме информация, за да видим какви са възможните употреби на такъв вид приложения в една от тези държави-членки. Видяхме коментарите в пресата за това”. Това заяви комисарят по правосъдието Дидие Рейндерс във вторник (20 юли).

Разследващ консорциум създаден от “Забранени истории”, “Амнести Интернешънъл”, както и 17 медийни организации разкри в неделя, че поне 10 правителства са използвали воененния шпионски софтуер за незаконно наблюдение на журналисти, адвокати, бизнесмени и граждански активисти.

Унгарското правителство е единственото в Европа, което е обвинено, че е използвало незаконно хакерския софтуер „Pegasus“ на израелската технологична компания “NSO Group”. Първоначално софтуерът е бил разработен с цел да се използва срещу престъпни и терористични мрежи.

Рейндерс добави, че Генералната дирекция за съобщителни мрежи, съдържание и технологии (DG CNECT) ще координира процеса. Тя също ще бъде информирана от разследванията на съдебни и надзорни органи за защита на данните.

Върховенство на закона

Докладът на Комисията за върховенството на закона, публикуван във вторник, отбелязва, че “медийният плурализъм остава в риск”. В доклад на Центъра за медиен плурализъм и свобода на медиите (ЦМПСМ) на Европейския университетски институт, публикуван на същия ден, също дава оценка, че медийният плурализъм в Унгария продължава да се влошава през 2020 г.

Твърденията за шпионски софтуер идват в момент, когато Будапеща вече е в сблъсък с Брюксел относно върховенството на закона. Комисията вече е образувала няколко производства за нарушение срещу Унгария и може да започне ново заради спорния унгарски закон за ЛГБТИК общността.

Унгарските власти обаче се оплакват от идеологически пристрастия срещу тяхното правителство. На въпрос на EURACTIV дали унгарското правителство отрича да е използвало шпионския софтуер на NSO, унгарски служител отговори: “Какъв би бил отговорът на същия въпрос на правителствата на САЩ, Обединеното кралство, Германия или Франция?”

При представянето на доклада за върховенството на закона вицепрезидентът на Комисията Вера Юрова отбеляза, че наблюдението попада в обхвата на законите за национална сигурност, но също така ще бъде включено в предстоящата препоръка относно безопасността на журналистите.

Софтуерът се използва срещу журналисти

Pegasus позволява хакване на мобилни устройства и достъп до всякаква информация, включително съобщения, имейли, календари и телефонни записи. Микрофонът и камерата на телефона също могат да бъдат активирани без знанието на собственика.

Разследващият консорциум разполага с 50 000 мобилни номера, които са били потенциално следени. Това обаче не означава автоматично, че телефоните са били хакнати. Само специализиран криминален анализ може да потвърди дали устройството е било компрометирано. Консорциумът тества извадка от изтекли телефонни номера и открива следи от шпионския софтуер в повече от половината от тях.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви, че ако обвиненията бъдат доказани, това би било “напълно неприемливо”.

Будапеща обаче отрече всякакви нарушения. “Унгария е демократична правова държава и като такава, когато става въпрос за всяко лице, тя винаги е действала и продължава да действа в съответствие с действащия закон”, заяви пред Washington Post  представител на кабинета на унгарския премиер Виктор Орбан.

Изтеклият списък съдържа имената на 180 журналисти, включително двама журналисти от унгарския опозиционен вестник Direkt36. “Амнести Интернешънъл” заяви, че има убедителни доказателства, че телефонът на репортера на Direkt36 Саболч Пани е бил хакнат в продължение на няколко месеца през 2019 г.

Консорциумът установи положителна връзка между софтуерните атаки и официалните искания на Пани за коментари от страна на унгарското правителство. Това предполага, че властите се опитват да предвидят историята и да идентифицират съответните източници. Будапеща отрича подобно нещо.

“Въпреки че правителствата по целия свят ще отхвърлят тези твърдения, това, което беше разкрито в случая с “Пегас” е ужасно сериозен въпрос, който ни показва до каква степен правителствата нарушават закона и се намесват в работата на журналистите”, каза Мариус Драгомир, директор на Центъра за Медии, данни и общество (CMDS) към Института за демокрация (CEU).

Правна рамка

Въпреки че националната сигурност остава строго национална компетентност, държавите-членки на ЕС са длъжни да спазват стандартите за правата на човека и правилата за поверителност. Понастоящем обаче няма съдебна оценка на практиките за наблюдение, защото спазването на закона се проверява само с подписа на министъра на правосъдието.

През 2016 г. Европейският съд по правата на човека постанови решение срещу унгарското законодателство, защото не е осигурило достатъчни гаранции срещу злоупотреби и нарушения на поверителността. Според Guardian министърът на правосъдието Джудит Варга е подписала 1285 такива разрешения само миналата година.

“Въпреки че не очаквам това да се случи точно сега, надявам се, че този скандал ще бъде добавен към списъка с неправомерни действия и незаконни дейности. Надявам се, че тези хора ще бъдат обвинени след като загубят властта си”, добави Драгомир.

Унгарският орган по защита на данните ще отговаря за проверката на нарушенията на поверителността.  По време на пандемията унгарското правителство приложи извънредното положение, като спря ефективно определени права за защита на данните.

Българската следа в скандала

Според доклад на кредитната агенция “Мудис”, цитиран от израелския вестник “Аарец”, компанията “NSO Group”, създала софтуера “Пегас”, има офиси в Израел, Кипър и България с общо 750 служители.

Предполага се, че част от работата по софтуера може да е извършена от български програмисти.

Вчера българското правителството съобщи за БГНЕС, че “администрацията на Министерски съвет не е сключвала договор с израелската фирма.”