ЕК да финансира бариери срещу мигранти, настояха 12 страни от блока

Комисарят по вътрешните работи Илва Йохансон и зам.-председателят на ЕК, който отговаря за популяризиране на европейския начин на живот Маргаритис Схинас. [EPA-EFE/STEPHANIE LECOCQ]

Дванадесет държави-членки на ЕС призоваха за актуализиране на „Кодекса на шенгенските граници“, което да позволи изграждането на „физически бариери“ като мярка за защита на границите. Тома се казва в писмо, изпратено до Европейската комисия и видяно от EURACTIV.

Писмото е със заглавие „Адаптиране на правната рамка на ЕС към новите реалности“ и е адресирано до зам.-председателя  на Европейската комисия Маргаритис Схинас, комисаря по вътрешните работи Илва Йохансон и словенското председателство на ЕС.  То е подписано от Австрия, България, Кипър, Чехия, Дания, Гърция, Унгария, Естония, Латвия, Литва, Полша и Словакия.

Призивът беше направен преди срещата на министрите на вътрешните работи на ЕС в Люксембург по-късно в петък (8 октомври). Очаква се те да обсъдят укрепването на външните граници на ЕС, проверката, както и правилата за задържане на пристигащите мигранти.

„Последните събития по външните граници на Европейския съюз показват, че ЕС трябва да адаптира съществуващата правна рамка към новите реалности, което ни позволява да се справим адекватно с опитите за инструментализиране на незаконната миграция за политически цели и други хибридни заплахи“, пишат дванадесетте министри на вътрешните работи в съвместното си писмо.

Голям брой нелегални мигранти преминават границата от Беларус към Литва, Латвия и Полша. Тези действия се приемат като вид хибридна война от режима на Александър Лукашенко.

„За да се гарантира целостта и нормалното функциониране на Шенгенското пространство, всички наши външни граници трябва да бъдат защитени с максимално ниво на сигурност“, се казва още в съвместното писмо.

Въпреки че някои държави от блока вече са предприели решителни мерки на национално ниво, подписалите писмото подчертаха, че „за да се противодейства на инструментализирането на незаконната миграция и други хибридни заплахи, ние се нуждаем от общи решения на ниво ЕС“.

„Физическите бариери изглеждат ефективна мярка за защита на границите, която служи на интересите на целия ЕС, а не само на страните-членки на първа линия“, твърдят министрите.

„Тази законна мярка трябва да бъде допълнително и адекватно финансирана от бюджета на ЕС като приоритет“, добавят те.

„Кодексът на шенгенските граници“ позволява на държавите от ЕС да установят общи гранични пунктове със своите съседи извън ЕС. Граничните служители на всяка страна извършват проверки на излизане и влизане, съгласно националното си законодателство.

Литва предложи ЕС да финансира граничните бариери по външната й граница от общия си бюджет, за което настояват Полша и други балтийски страни.

Кодексът обаче не предвижда изграждане на физически бариери като мярка за защита на външните граници на ЕС, а Брюксел предоставя подкрепа само за системи за наблюдение.

Тъй като наблюдението на границите е „важно за проследяването на ситуацията и допринася за осигуряване на високо ниво на сигурност в ЕС“, подписалите писмото призоваха за „по-нататъшно развитие на общи стандарти за граничния контрол на ЕС и по-специално за наблюдението на външните граници“.

Министрите, които се обърнаха към ЕК, че пишат, че политиката на ЕС в областта на миграцията и убежището „трябва да бъде устойчива на злоупотреби“.

„Няма ясни правила за това какви действия могат да предприемат държавите-членки в случай на хибридна атака, която се характеризира с изкуствено създаден мащабен приток на нелегални мигранти, който е улеснен и организиран от трета страна с цел осъществяване на политически натиск“, се казва в писмото.

„Не трябва да се допуска нито една трета държава да може да използва нашата система за убежище за политически натиск и изнудване на ЕС и неговите държави-членки, както и да се възползва от сегашната ситуация в Афганистан“, допълват министрите.

Думата „отблъсквания“ на мигранти не се споменава директно в писмото.

Дванадесетте вътрешни министри на ЕС призоваха Европейската комисия да представи съответните законодателни предложения до края на тази година. Те трябва да бъдат допълнени от „подробни дискусии“ за пакта на ЕС миграция и убежище, който в момента е в задънена улица.

Страните, където има най-много  молби за убежище, като Германия, Франция, Испания или Италия, не са сред подписалите писмото.

Маргаритис Схинас коментира в интервю за EURACTIV, че е „оптимист, че веднага след изборите във Франция ще влезем в много бърз процес на сближаване и окончателно споразумение“ по новия миграционен пакт на Европа през следващата година.

Унгария и Полша обаче са яростни противници на плана на Комисията и вместо това биха искали миграцията да остане въпрос на национална компетентност.