Здравопазването в България става по-скъпо и неефективно, отчита ЕК

Европейската комисия отчита, че разходите за здравеопазване в България нарастват непрекъснато през последните 15 години, но това не се отразява особено на ефективността на системата. Основната причина за увеличението на разходите са парите, които българите плащат от собствените си джобове, а не заради по-голямото финансиране от държавния бюджет.

Финансирането на здравната система е почти по равно от частните и публичните разходи. Дялът на бюджетните средства за здравеопазване е едва 52%, а тенденцията е да намалява, се оказва в доклада на ЕК за състоянието на здравеопазването в ЕС. България е първа в ЕС по големина на дела на частните разходи за здравеопазване – 48%. Това означава, че бедните хората все по-трудно получават достъп до качествени здравни грижи.

“През последните 10 години значително намаля дефицитът от медицински и дентални услуги, но днес се е оформила значителна разлика между хората с високи и ниски доходи за това, което могат да си позволят”, се казва в доклада на ЕК, цитиран от “Дневник”.

Българите плащат от джоба си на първо място за лекарства, после за доболнична грижа и накрая има “значителен дял” на разходите за “благодарност” към лекарите.

През тази година бюджетът на здравната каса беше 4.35 милиарда лева, а за 2020 лева са предвидени близо 4.8 милиарда лева. Само за две години нарастването е с 850 милиона лева или 20%, показва проверка на EURACTIV.

На този фон 14% от населението дори не плаща здравни вноски, разчитайки само на спешната помощ. Прогнозната продължителност на живота на българите е най-ниска в ЕС (74.8 години), въпреки че нараства.

В страната силно доминират рискови фактори като пушене, употреба на алкохол и нездравословното хранене. Те допринасят за висока смъртност от инфаркт, инсулт, исхемична болест на сърцето и рак на белите дробове

В България относително слабо застъпени са първичната превенция и агитацията за водене на здравословен начин на живот, което се отразява на високия дял на предотвратими смъртни случаи. Системата не успява да лекува ефективно и бързо значителна част от пациентите. България е на четвърто място по смъртност от предотвратими състояния и заболявания в ЕС.

Част от високите разходи за здравеопазване се дължат и на факта, че всяка пета болнична процедура може да се извършва в доболничната помощ без хоспитализация. Всяка десета хоспитализация може да бъде избегната, ако пациентът има достъп до качествена доболнична помощ. Недоразвитата първична и превантивна грижа обяснява някои високите показатели за хоспитализациите в страната.

Ръстът на броя на болничните легла в градовете и в частния сектор подсилва концентрацията на този тип услуги, въпреки опитите да бъде подсилена доболничната грижа да се намалят хоспитализациите.