ЕК рязко втърди тона: Не се справяте с корупцията, мониторингът продължава

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен [Stephanie Lecocq/EPA/EFE]

Неочаквано Европейската комисия втърди тона към властите в София и напомни, че мониторингът върху съдебната система в страната продължава и не са постигнати достатъчно присъди за корупция по високите етажи на властта. Изненадващото е, че оценката е направена в европейския семестър, който се занимава предимно с икономически и финансови въпроси. В случая почти целият семестър е посветен на кризата, предизвикана от Covid-19.

Изненадващо е включването на комисия “Лайен“ по въпросите за борбата с корупцията в София. Напредъкът по този въпрос е определен като недостъчен, което е сериозно втърдяване на тона към правителството на Бойко Борисов. Очакванията бяха индивидуалният мониторинг върху България неусетно да бъде заменен от новия механизъм за наблюдение на върховенството на закона в целия ЕС.

Има нужда от “солиден брой окончателни присъди за корупция по високите етажи на властта, за да се изгради доверие у обществото”, се казва в препоръките на ЕК към България.

По всяка вероятност правителство няма коментира обстойно изводите от европейския семестър, за да се опита на първо място да ги делегетимира и да ги остави да отшумят. През последните няколко година това се доказва като усешна тактика на българските власти, които обръщат все по-малко внимание на все по-меките доклади на Европейската комисия.

През октомври миналата година, точно преди края на мандата си, комисията “Юнкер“ препоръча прекратяване на наблюдението върху България и запазването му за Румъния. Това бе странно решение, защото румънското правосъдие постигна хиляди осъдителни присъди за корупцията по високите и средните ешалони на властта. На този фон в България присъдите бяха прекалено малко дори за държава без никаква корупция.

Шефът на румънската специализирана прокуратура за борба с корупцията (DNA) Лаура Кьовеши беше избрана за първия европейски главен прокурор, което бе голямо признание за свършеното от нея.

През октомври Комисията можеше и сама да прекрати наблюдението върху България, но тя реши да сподели отговорността. В случая бе взето политическо решение наблюдението да спре, ако Европейският парламент и Съвета на ЕС изразят съгласието си. Съветът на ЕС и досега не е дал съгласието си заради съпротивата на Нидерландия, Германия и Австрия.

Сега комисията “Лайен“ използва случая, за да подчертае и други проблеми на българското правосъдие като криминалните разследвания, непропорционалната натовареност между отделните съдилища, както и повишаването на ефективността на прокуратурите по места.

Друг нерешен проблем е прането на пари, подчертава още ЕК в препоръките. В тази класация страната ни не е сама. Подобни проблеми има още в Дания, Естония, Латвия, Малта, Швеция, Ирландия, Люксембург, Холнадия, Словакия и Финландия.

Преди две години в ЕК сериозно критикуваше България за неефективното разследване на праането на прани, после оттегли критиките си, които сега се завръщат.

Правосъдният министър Данаил Кирилов обеща, че ще си даде оставката, ако наблюдението на ЕК върху България не бъде отменено през октомври, но той все още е министър, а наблюдението си върви.