ЕК се бори да защити ползата от доклада за върховенството на закона

Вера Юрова и Дидие Рейндерс представят доклада за върховенството на закона през 2021 г. [Christophe Licoppe/ EC - Audiovisual Service]

Въпреки все по-честите нарушения на основните демократични стандарти, висши служители на Европейския съюз казват, че прясно публикуваният втори годишен доклад на Еврокомисията за върховенството на закона помага да се предотвратят бъдещи главоболия. В същото време критиците предупреждават, че обобщенията на проблемите не могат да помогнат много за разрешаването на задълбочаващите се кризи в блока.

“Няма съмнение, че трябва да засилим действията си, за да поддържаме върховенството на закона“, заяви заместник-председателят на Комисията по ценности и прозрачност Вера Йаурова пред журналисти.

Тазгодишният доклад, обхващащ всички 27 държави-членки, беше “упражнение за консолидация и задълбочаване“ на първото издание, както се изрази един от служителите, в което Комисията разгледа отблизо правосъдната система на страните от блока, рамката за борба с корупцията, свободата на медиите и институционални проверки и баланси.

Представител на ЕС заяви, че вижда усилията, които вече дават плод, тъй като страните членки се чувстват удобно да обсъждат въпроси, свързани с върховенството на закона в институциите на общността.

Мътни резултати

Притиснати от репортери да предоставят конкретни примери, когато докладът за върховенството на закона е оказал въздействие, служителите на Комисията посочиха план за действие, приет от българските власти за справяне с проблемите, повдигнати в доклада.

Докладът от 2021 г. обаче констатира само “постепенен процес” на съдебните реформи в една от най-бедните и най-корумпираните държави блока, където “предизвикателствата остават“.

“Остават значителни предизвикателства по отношение на ефективността на мерките, свързани с целостта на публичната администрация, лобирането и защитата при подаване на сигнали, когато не съществува специален регламент“, се казва в доклада.

Що се отнася до проверките и балансите, “ограниченото използване на оценката на въздействието и обществените консултации в законодателния процес остава проблем“, пише в документа.

Освен това не е ясно дали бързите действия се дължат на доклада или на факта, че България все още е обект на така наречения механизъм за сътрудничество и проверка, който наблюдава развитието на съдебната реформа, корупцията и организираната престъпност в страната, откакто се присъедини блока.

“Това, което е ясно, е, че щом докладът идентифицира проблем, това става част от политическия дебат и след това има средства и начини за решаването му. Дали проблемът ще бъде решен в крайна сметка е друг въпрос“, каза служителят.

Комисарят по правосъдието Дидие Рейндерс заяви пред журналисти, че Комисията “вижда, че ситуацията се развива въз основа на коментарите“ от миналата година, “видяхме, че се предлагат цяла поредица от реформи“.

Той цитира примери за “положителни реформи в много държави-членки“, включително Люксембург, Италия, Германия и Испания, свързани със съдебни съвети и укрепване на независимостта на съдиите. Брюксел би искал да види, че мнозинството от членовете на съдебните съвети са избрани от техните колеги.

Оттогава обаче няма реално движение по въпроса за оспорваното преназначаване на Генералния съвет на съдебната власт в Испания, който изпълнява функциите си временно от 2018 г., тъй като политическите партии не могат да достигнат необходимото мнозинство.

“Отделни“ случаи

Попитан дали констатациите на доклада могат да бъдат използвани за задействане на новия механизъм на ЕС за обвързване на изплащането на средства от общността с върховенството на закона в отделни държави, служителите подчертаха, че това са “отделни случаи“.

И все пак Рейндерс по-късно каза на журналисти, че докладът за върховенството на закона за 2021 г. може да бъде “може би един от най-важните източници за евентуално прилагане“ на условията за върховенството на закона.

Досега Комисията задържа одобрението на фондовете за възстановяване на Полша и Унгария заради поредица от кавги с Брюксел заради върховенството на закона и опасенията за корупция – които са ключови за отключването на подкрепата от страна на ЕС след пандемията.

Йоурова каза, че Комисията търси системи за одит и контрол, “сравними” със “старите добри стандарти”, които Брюксел има при разпределението на традиционните си парични средства за подпомагане, политиката на сближаване и подпомагането на селското стопанство.

Многократно критиците призоваваха Комисията да засили контрола върху парите за кохезия и земеделие, два от най-големите бюджети на ЕС, където според тях корупцията е широко разпространена, особено в Централна и Източна Европа.

Междувременно наблюдателите на върховенството на закона в академичните среди и гражданското общество продължават да поставят под въпрос въздействието на доклада.

“Във въздуха виси въпросът: за какво е полезен докладът?“ – попита Якуб Ярачевски, координатор на научните изследвания в базираната в Берлин организация за демокрация.