ЕС не пое ангажимент към разочарованите Западни Балкани, но обеща пари

Лидерите на ЕС и техните колеги от шестте страни от Западните Балкани. [European Union]

Лидерите на ЕС не успяха да поемат конкретен ангажимент за разширяване в сряда (6 октомври) и вместо това обещаха за пореден път „европейската перспектива“ и по-широка икономическа подкрепа на все по-разочарованите Западни Балкани, с надеждата да не откажат региона от пътя  към Европа.

„ЕС потвърждава своята недвусмислена подкрепа за европейската перспектива на Западните Балкани“, се казва в заключителната декларация от срещата на върха ЕС-Западни Балкани в Бърдо, Словения.

„ЕС потвърждава ангажимента си към процеса на разширяване“, се казва в документа, въпреки че лидерите на ЕС настояха, че блокът трябва да се съсредоточи върху „надеждни реформи в страните от региона, както и справедливи и строги условия“.

По-силният език, който беше използван на срещата, вместо по-меката дипломатическа терминология от последните години, беше един от малкото нови елементи на събитието. Лидерите се фокусираха върху икономическото и екологичното бъдеще на обедняващия  регион.

Тъй като процесът на присъединяване е блокиран от различни спорове, много от Западните Балкани смятат, че декларацията на ЕС може да остане празно изявление.

Освен това, като се има предвид, че предпазливата спрямо разширяването Франция е е ротационен председател на Съвета на ЕС от началото на 2022 г., е малко вероятно присъединяването на Западните Балкани да стане приоритет. Някои дипломати от ЕС вече се притесняват, че процесът може да бъде забавен.

След срещата на върха в Бърдо, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен призна, че по време на миналогодишната си обиколка в региона е „почувствала нетърпението на хората и отчасти тяхното разочарование от продължителността на процеса за присъединяване към ЕС“.

Фон дер Лайен каза, че е постигнат голям напредък, но регионът трябва да „поддържа курса“ по фундаменталните реформи. Коментарите на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел обаче предполагат, че само реформите няма да бъдат достатъчни за присъединяване.

„Бих искал да подчертая съвсем честно, че продължават дискусиите сред страните от блока дали да приемем нови членове“, каза Мишел в разговор с Фон дер Лайен и словенския премиер Янез Янша, който беше домакин на срещата.

Напредъкът в дискусията ще покаже как блокът иска „да взема решения заедно“, каза Мишел, като намекна за потенциално преразглеждане на изискването за единодушие на ЕС при гласуване в области на политиката като външните работи и разширяването.

Няма срокове

Янша обаче подчерта, че вътрешните реформи на ЕС трябва да вървят ръка за ръка с разширяването.

„Първо, европейските институции ще трябва да следват определени процеси, така че да бъдат ефективни. Успоредно с това процесът на преговори също трябва да продължи. Вярваме, че преговорите не само позволяват, но и улесняват разрешаването на тези двустранни въпроси“, каза Янша.

Словения, която се присъедини към ЕС през 2004 г., традиционно е силен привърженик на разширяването.

По-рано Словения, подкрепена от България и Унгария, се опита да включи ангажимента за приемане на шестте държави от Западните Балкани в блока до 2030 г. Въпреки че предложението се провали, EURACTIV разбира, че Янша е направил последен опит да съживи тази дискусия на неофициалната вечеря във вторник.

Германският канцлер Ангела Меркел, която скоро напуска политическата сцена, отхвърли категорично идеята.

„Наистина не вярвам в определянето на дати, вярвам в изпълнението на обещанията.  След като условията бъдат изпълнени, присъединяването може да се осъществи“, каза Меркел пред репортери след срещата на върха.

Крайният срок би поставил ЕС под натиск, независимо от това дали държавите от Западните Балкани изпълняват условията, поставени от блока, или не, каза тя.

Думите й бяха повторени от нидерландския премиер Марк Рюте, който каза, че определянето на краен срок за присъединяване е нереалистично.

В декларацията от срещата се споменава намерението съвместните срещи на върха с лидерите от Западните Балкани да зачестят, като следващата е насрочена за следващата година.

EURACTIV научи, че Чехия има желание да бъде домакин на следващата среща на високо равнище ЕС-Западни Балкани по време на шестмесечното си председателство на Съвета на ЕС, след Франция.

Българско вето

В същото време началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония е блокирано от България от ноември 2020 г.

Фон дер Лайен предупреди, че забавянето на началото на преговорите за присъединяване на страната и Албания „застрашава нашата позиция и нашите лостове в региона“, каза фон дер Лайен пред репортери в Бърдо.

EURACTIV разбира, че София и Скопие работят по двустранен протокол с шест области на сътрудничество, които биха могли да помогнат за вдигане на ветото върху европейската перспектива на македонците в началото на ноември.

В кулоарите на срещата на върха европейският натиск върху София за отблокиране на пътя на Скопие към ЕС беше особено видим, като българският президент Румен Радев и неговият колега Зоран Заев участваха в поредица срещи за посредничество.

Засега Скопие е заложник на предизборната ситуация в София, където няма перспективи да съставяне на правителство поне до края на ноември.

Дипломатически източници обаче разкриха, че търпението на някои държави-членки към непреклонността на София вероятно ще се изчерпа, ако няма движение по темата след изборите през ноември.

Пари, пари, пари

За да се успокоят нарастващите разочарования в региона, разговорите на срещата на върха с колегите от Западните Балкани бяха съсредоточени около бъдещи инвестиции в рамките на пакета за подкрепа за региона.

Подкрепата на ЕС заради пандемията от 3,3 милиарда евро, които са отпуснати до момента, ще бъде допълнена с още 1,1 милиарда евро до края на 2021 г., които са част от безвъзмездните 9 милиарда евро за региона. Брюксел се надява да генерира инвестиции в размер на още 20 милиарда евро в страните от Западните Балкани.

Пакетът, наричан Икономически и инвестиционен план, не е нищо ново – и беше предложен миналата година от Европейската комисия, която се надява, че инжекциите могат да представляват почти една трета от общия БВП на региона, които в момента е около 100 млрд. евро. Те ще доведат до ръст от 3,6%.

Инвестициите ще се съсредоточат върху включването на Западните Балкани в зелената програма на ЕС и подобряването на инфраструктурата.

През 2020 г. икономическата активност в региона се е свила с приблизително 3,4%, според последните  данни на Световната банка. Това е най-големият спад в историята.