ЕС няма отбранителни способности за “военен Шенген”

Върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел. след неформална видеоконференция на министрите на отбраната на ЕС.  [EPA-EFE / OLIVIER HOSLET]

Първият по рода си преглед на отбраната на Европейския съюз показа мрачната картина за способността на блока да постигне “стратегическа автономия”. Експертите  смятат, че евроинституциите не правят достатъчно, за да запълнят големите празнини.

“ЕС не разполага с всички необходими военни способности, за да изпълни (своето) ниво на амбиция“, се посочва в годишния координиран преглед на отбраната, подготвен от агенцията за отбрана на блока.

В доклада се прави оценка на националното отбранително планиране и усилията за развитие на способностите на 26 държави-членки, без Дания, която се отказа от инициативите на Брюксел за отбрана.

“Разходите за научноизследователска и технологична отбрана продължават да бъдат недостатъчни, а това излага на риск стратегическата автономия на ЕС“, се казва в доклада.

Друг проблем е, че държавите-членки поставят европейските приоритети на трето място след националните интереси и интересите на НАТО и има “неравномерно разбиране на концепцията за стратегическа автономия“.

Само 60% от националните войски и въоръжение, номинално достъпни за НАТО, са годни за разполагане, чуха министрите на отбраната на ЕС в петък (20 ноември). Освен това държавите-членки не са склонни да разполагат  войски на тяхна територия, като в официалните военни мисии на ЕС участва само 7% от военния персонал на държавите-членки, ангажирани по целия свят.

“Европейската отбрана страда от фрагментация, дублиране и недостатъчна оперативна ангажираност“, каза върховният представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел.

“Например най-голямата армия в света, САЩ, има само четири типа бойни кораби и само един тип основен боен танк, а тук в Европа имаме 30 различни типа военни кораби и 16 различни типа на основните бойни танкове “, каза Борел пред репортери.

Прегледът идва в момент, когато блокът има за цел да изготви военна доктрина до 2022 г., “Стратегическият компас“ трябва да дефинира бъдещи заплахи и амбиции и на фона на нарастващия дебат за това дали Европа трябва да се стреми да засили своята военна мощ независимо от Съединени щати.

Шест възможности за бъдещето

Като част от стратегията на Брюксел за развитие на самостоятелен военен капацитет през следващото десетилетие, правителствата следва  да се съсредоточат върху “шестте способности от следващо поколение“.

Това включва съсредоточаване върху нов боен танк (MBT), патрулни кораби, космическа отбрана, военни системи, технология за борба с безпилотни летателни апарати (C-UAS), системата за отбрана  (A2 / AD) и засилена военна мобилност.

“Тъй като настоящите им планове вече са направени, ние се стремим да повлияем на следващия цикъл на планиране на държавите-членки – след 2025 г.“, заяви изпълнителният директор на Eврпопейската отбранителна агенция Иржи Шедиви пред репортери преди публикуването на доклада.

“Ако страните-членки изберат подход за сътрудничество в тези области, това ще има структурен ефект на ниво ЕС“, добави Филип Леополд от агенцията, който отговаря за планиране на сътрудничеството.

“Въпреки предизвикателствата и недостатъците, положението не е съвсем черно“, каза Никлас Новаки, експерт по отбраната в центъра на Мартенс в Брюксел, пред EURACTIV.

“След стартирането на Постоянното структурирано сътрудничество участващите държави-членки създадоха 47 общи проекта, като 26 от тях се очаква да дадат конкретни резултати“, каза Новаки.

В същото време, бюджетът на ЕС ще даде възможност на Европейския фонд за отбрана да развие способностите си, смята експертът.

Това, че ЕС не може да изпълни нивото си на амбиция, не е изненадващо за експертите, като много от тях критикуват избора на приоритети.

“Малко съм разочарован от шестте приоритетни  области, защото са подбрани така или иначе задължителни неща. А и тези цели не са достатъчни, за да се справят с най-големите пропуски в способностите“, каза Торбен Шютц, научен сътрудник по политиката за въоръжаване в Германския съвет по външни отношения, пред EURACTIV.

Също така остава неясно как приоритетите ще бъдат свързани с вече продължаващите съвместни военни проекти на блока в рамките на ПЕСКО, или Постоянното структурирано сътрудничество, което е всъщност разработването на общи проекти за закупуване на въоръжение и модернизиране на националните армии на страните в ЕС.

Според Шютц, “успешната интеграция остава ограничена или се свежда до символични случаи“, като интеграция на германско-полското подразделение, или до защитни мерки срещу химическа, биологична, радиологична или ядрена война в Рамковата концепция на НАТО.

Според Бен Ходжис, пенсиониран американски генерал, който е командвал сили на американската армия в Европа, най-важните две – противоракетната отбрана и разработването на безпилотни системи като безпилотни летателни апарати – липсват в приоритетния списък на ЕС.

“Докато първата е необходима, за да може да се свалят хиперзвукови ракети от Русия, полезността и рентабилността на втората бяха показани в Нагорни Карабах, Сирия и Украйна през последните няколко години“, каза Ходжис пред EURACTIV.

Междувременно изборът на Европейската агенция по отбрана за патрулни кораби, вероятно повлиян от неотдавнашните конфликти в Източното Средиземноморие, е по-малък приоритет.

Военната мобилност като приоритет

Ходжис също така подчерта необходимостта  ЕС да засили военната си мобилност и бързия трансфер на войски и материали в случай на криза.

Въпреки че е водеща инициатива на Комисията, финансирането на инфраструктура с двойна употреба е изложено на постоянна опасност от съкращения в бъдещите предложения за бюджета.

“Никакви сухопътни системи нямат смисъл, ако това не е фиксирано”, каза Ходжис. „ЕС трябва да може да се движи по-бързо от всеки потенциален противник, за да бъде ефективен, което показва необходимостта от “военен Шенген “за Европа.“

Планът беше предложен през 2018 г., а целта –  намаляване на бариерите за преместване на военно оборудване и войски в цяла Европа на фона на нарастващата загриженост от руската агресия, но досега не е завършен.

“Освен това ЕС трябва да осигури киберзащита на цялата транспортна инфраструктура, от въздушните и морските пристанища до железопътната и електроенергията“, добави Ходжис.

Според него е малко вероятно да има голям политически апетит за действително сътрудничество в отбраната заради пандемията.