ЕС обмисля мерки срещу репресиите в Казахстан

Френският министър по европейските въпроси Клеман Бон говори пред журналисти, когато пристига на среща по общите въпроси в Люксембург, 22 юни 2021 г. [Pool/EPA/EFE]

Външните министри на Европейския съюз тази седмица ще обсъдят възможни мерки в отговор на репресиите срещу антиправителствените протести в Казахстан през последната седмица, заяви френският министър по европейските въпроси Клеман Бон в неделя (9 януари).

„Те ​​ще обсъдят мерките, които Европа би могла да предприеме, за да изпрати послание, че не бива да се смазва народ, който се бунтува срещу цената на живота“, подчерта Бон.

Властите в Казахстан заявиха в неделя, че ситуацията се стабилизира след най-тежките политически вълнения от 30 години на независимост и че войски от ръководен от Русия военен алианс охраняват ключови съоръжения.

Франция, която е ротационен председател на Съвета на ЕС, е домакин на неформална министерска среща на външните министри и министрите на отбраната на ЕС в Брест на 13 и 14 януари.

Ръководството в Нурсултан и ЕС се различават по отношение на анализа на казахстанската криза.

По  време на масови антиправителствени протести през последната седмица бяха задържани общо 7 939 души, а много обществени сгради бяха подпалени. Президентът Касим-Жомарт Токаев издаде заповеди за стрелба, за да сложи край на вълненията. Насилието предизвика спекулации за разрив в управляващия елит. Токаев се бори за консолидиране на авторитета си, след като уволни ключови служители и отстрани  бившия дългогодишен президент Нурсултан Назарбаев от мощната роля на ръководител на Съвета за сигурност. Сайтът на президента обяви уволненията на голям брой високопоставени служители. Бившият шеф на влиятелната агенция за вътрешно разузнаване Карим Масимов беше задържан по подозрение за държавна измяна.

Министерството на външните работи на Казахстан обвини „определени чуждестранни медии“, че представят полицейското насилие като насочено срещу мирните протестиращи, които излязоха на улиците заради покачването на цените на газа.

„В Мангистауска област и във всички големи градове на страната се проведоха мирни митинги. Исканията на протестиращите бяха изцяло изпълнени. Мирните протести обаче бяха превзети от терористични, екстремистки и престъпни групи, с цел да ескалират напрежението и насилието. В тази връзка в страната беше обявено извънредно положение”, се казва в съобщение на външното министерство, което бе разпространено в неделя.

Казахските власти обвиняват за безредиците терористи, обучени в чужбина, въпреки че не казват кои са те, откъде са дошли и кой ги финансира.

„Казахстан е подложен на въоръжена агресия от добре координирани терористични групи, обучени в чужбина. По предварителни данни сред нападателите са лица, които имат военен опит в зоната на бойни действия в редиците на радикални ислямистки групировки. В момента правоприлагащите органи и въоръжените сили на Казахстан се сблъскват с терористи, а не с „мирни протестиращи“, както някои чуждестранни медии го представят погрешно“, посочват от министерството.

Съобщава се, че казахстанските правоприлагащи органи са инструктирани да проведат мащабно разследване на причините за сегашната ситуация. Резултатите ще бъдат представени на международната общност.

Властите в Казахстан също така подчертават, че контролират ситуацията и войските от ръководената от Русия Организация на договора за колективна сигурност са на нейна територия временно.

„Важно е да се отбележи, че основните бойни действия срещу терористичните групировки се провеждат от правоохранителните органи и въоръжените сили на Казахстан. Мироопазващите сили от Организацията на договора за колективна сигурност ще бъдат разположени в Казахстан временно и ще напуснат страната веднага щом ситуацията се стабилизира по първо искане на казахстанска страна“, подчертават от кабинета на президента.

Руските медии съобщиха, че по време на сблъсъците са били убити 164 души, като се позовават на публикация на правителството в социалните мрежи. 10 януари пък е обявен за ден на национален траур в страната.