ЕС обмисля нови санкции срещу Русия заради зверствата край Киев

Главният дипломат на ЕС Жозеп Борел пристига за срещата на върха на Европейския съвет в Брюксел, Белгия, 24 март 2022 г. [EPA-EFE/JULIEN WARNAND]

Европейският съюз обяви в понеделник (4 април), че спешно обсъжда нов кръг от санкции срещу Русия, защото осъжда „зверствата“, докладвани в украинските градове, окупирани от московските войски.

ЕС „ще продължи да работи спешно по допълнителни санкции срещу Русия“, заяви върховният представител на блока за външната политика Жозеп Борел.

„Изказваме пълна солидарност с Украйна и украинския народ в тези мрачни часове за целия свят“, каза той.

Призивите за нов кръг от санкции, които да ударят руската икономика, се появиха, след  съобщения за потенциални военни престъпления след откриването на стотици тела, някои вързани и застреляни от близко разстояние, около градове близо до Киев. Зловещите открития бяха направени след изтеглянето на силите на Кремъл през последните дни.

В изявлението си Борел каза, че ЕС „осъжда най-строго“ зверствата, докладвани в украински градове, включително град Буча.

„Кланетата в град Буча и други украински градове ще бъдат вписани в списъка на зверствата, извършени на европейска земя“, посочи Борел.

Той добави, че „руските власти са отговорни за тези зверства, извършени, докато са имали ефективен контрол над района“.

Външните министри на ЕС биха могли да се подготвят да одобрят петия пакет от санкции. Те ще разговорят на среща на НАТО в сряда и четвъртък тази седмица и на редовното си заседание следващия понеделник (11 април) в Люксембург.

По-рано в неделя европейските лидери заплашиха с по-сурови санкции в отговор на ужасите, които бяха съобщени през уикенда.

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел коментира, че е „шокиран от зверствата, извършени от руската армия“.

„Ще последват по-нататъшни санкции и подкрепа от ЕС за Украйна“,  написа той в Туитър.

Европейската комисия може да представи предложение за петия пакет от санкции срещу Русия още в сряда, което ще има за цел основно да блокира вратичките за заобикаляне на предишните четири кръга от наказателни мерки срещу Москва, потвърдиха няколко дипломати от ЕС.

По-нататъшните мерки могат да включват включване на повече олигарси, забрана за руски кораби да използват пристанища в ЕС, повече ограничения за износ и ембарго върху енергийните доставки като въглища, петрол или газ.

„Но стана повече от ясно, че Буча отново създаде инерция и желание за засилване на санкциите“, коментира дипломат от ЕС.

Литва, Латвия и Естония обявиха в събота (2 април), че повече няма да внасят руски газ за задоволяване на вътрешните нужди. Така те станаха първите държави от ЕС, които си гарантират независимост от руските доставки.

Полският премиер Матеуш Моравецки призова за специална среща на върха на ЕС тази седмица, но предложението не бе прието.

Германия обаче остава главната точка в обсъждането докъде би стигнал нов пакет от санкции, особено когато става въпрос за насочване на руските енергийни доставки.

Италия и Германия са сред най-зависимите от руския газ членки на ЕС.

Германският външен министър Аналена Бербок обеща в неделя „да засили санкциите срещу Русия и да предостави още повече подкрепа за отбраната на Украйна“. За разлика от нея министърът на отбраната на страната Кристиан Ламбрехт каза, че ЕС трябва да обсъди забрана на вноса на руски газ в светлината на докладваните зверства.

„Ще вземем решение за по-нататъшни мерки в кръга на съюзниците през следващите дни“, заяви германският канцлер Олаф Шолц в неделя, като добави, че „Путин и неговите поддръжници ще усетят последствията“.

Шолц обаче не успя да уточни дали това би означавало, че Берлин е готов да се откаже от блокирането на енергийните санкции.

Говорител на германското правителство съобщи пред репортери в понеделник, че Германия и нейните международни партньори ще се споразумеят за допълнителни санкции срещу Русия „в следващите дни“.

„Руският президент Владимир Путин и неговите поддръжници ще усетят последствията от тези по-нататъшни санкции“, посочи той.

Говорител на министерството на икономиката каза, че газовото ембарго ще има икономически последици за Германия и затова тя трябва да действа разумно. Министерството разглежда „сложната“ ситуация на звената на „Газпром“ и „Роснефт“ в Германия, добави тя.

От понеделник няколко държави-членки се обърнаха към своите представители в Германия, за да попитат дали Берлин е готов да наложи санкции върху въглищата като минимален консенсус, потвърди дипломат от ЕС.

Френският президент Еманюел Макрон, от друга страна, каза, че би бил „за кръг от санкции, особено върху въглищата и петрола, за които знаем, че са особено вредни“.