ЕС планира да намали въглеродните емисии с 55% до 2030 г.

„Знаем, че настоящата ни икономика на изкопаеми горива е достигнала своите граници“, заяви председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, представяйки пакета в сряда (14 юли). [ EPA-EFE / STEPHANIE LECOCQ ]

В сряда Европейската комисия представи предложения за реформа на законодателството на ЕС в областта на енергетиката и климата. Целта е преди края на десетилетието въглеродните емисии да се намалят с 55%, като блока прави решителни стъпки към оттегляне от изкопаемите горива.

В центъра на реформата е преглед на въглеродния пазар на ЕС. По-конкретно, системата за търговия с емисии (EU ETS), която поставя цена на всеки тон CO2 отделян от около 10 000 инсталации в енергийния сектор, производствената индустрия, както и от полетите в рамките на ЕС.

Като част от широк пакет от климатични политики, до 2030 г., Комисията също ще предложи да се увеличи делът на възобновяемите енергийни източници от крайното потребление на ЕС до 40%, в сравнение с около 20% през 2019 г.

Нов акцент се поставя и върху транспорта, като Комисията планира фактическа забрана за производството на нови бензинови и дизелови автомобили до 2035 г. Предвиждат се и мерки за повишаване на данъците върху корабоплаването и авиационните горива.

“Знаем, че настоящата ни икономика базирана на изкопаемите горива е достигнала своят предел”, заяви, представяйки пакета от мерки в сряда, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

“Знаем, че трябва да преминем към нов модел – такъв, който е воден от иновации, с чиста енергия, който върви към кръгова икономика”, заяви тя.

Реформа на въглеродния пазар

Настоящият ETS е създаден да гарантира намаляване на емисиите на парникови газове с 40% до 2030 г. Сега Европейската комисия има за цел да коригира горната граница на 55% и да разшири обхвата на схемата. Целта е да обхване емисиите от корабоплаването, като бъде създадена нова отделена система ETS за справяне с транспортните емисии и тези от горивата за отопление.

“Комисията предлага емисиите от включените в момента сектори в ETS да бъдат намалени с 61% до 2030 г. в сравнение с нивата от 2005 г.”, заяви председателят на Комисията, като отчете драстично увеличение в сравнение с предишната цел от -43%.

Годишната цел за намаляване на емисиите в сектори от обхвата на схемата също ще бъде по-висока. Тя ще достигне 4,2% на годишна база, спрямо 2,2% в момента. Освен това ще има еднократно намаляване на общото ограничение на емисиите със 117 милиона квоти, каза Комисията.

Общите последици от реформата “ще бъдат драматични”, заяви Георг Захман, старши сътрудник в икономическия мозъчен тръст на Брюгел в Брюксел.

“Повечето автомобили, самолети и отоплителни системи използвани в ЕС ще трябва да бъдат премахнати. Много индустрии ще трябва да променят своите вековни производствени процеси и ще трябва да произвеждат огромни количества чиста енергия.”

Захман допълни още, че “горенето на изкопаеми горива ще стане значително по-скъпо във всички сектори”, включително за отопление и транспорта. Бензинът и дизелът ще бъдат подложени на натиск заради нарастващите цени на въглерода и потенциалното увеличение на данъчното облагане.

Това предизвиква безпокойство в Европейския парламент. Паскал Канфин, евродепутат и съюзник на френския президент Еманюел Макрон, предупреди срещу риска от социално напрежение, подобно на френското движение на жълтите жилетки от 2018 г.

Въглеродни гранични такси

За да предотврати по-евтиния и по-замърсяващ внос заради подбиване на цените от страна на европейските производители, Комисията предлага въвеждане на външна тарифа за въглерод. Тя ще се прилага постепенно в шест сектора: електроенергия, желязо и стомана, алуминий, торове и цимент.

Таксата, наречена механизъм за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM), “ще приведе цената на въглеродния внос към тази приложима в рамките на ЕС“, заяви еврокомисарят по икономиката Паоло Джентилони.

“Това ще гарантира, че нашата амбиция по отношение на климата няма да бъде подкопана от чуждестранни фирми, които спазват по-слаби екологични изисквания. Това ще насърчи и по-екологични стандарти извън нашите граници”, каза Джентилони.

Таксата ще се прилага постепенно за шестте индустриални сектора, които вече се възползват от безплатните квоти по ETS. Те ще бъдат поетапно премахнати до 2036 г., като оставят време за адаптиране на секторите.

“Разбира се, този преход може да бъде болезнен за енергоемките индустрии, поради което Комисията въвежда CBAM,” каза Хеге Фелхайм, директор на проучванията за въглерод в Refinitiv, компания за анализ на данни, която се фокусира върху пазарите на въглерод по целия свят.

“И начинът, по който европейската индустрия ще остане конкурентоспособна по време на зеления преход ще бъде една от ключовите битки през следващите години”, каза тя пред EURACTIV.

От 2023 г. за тези продукти ще се прилага система за отчитане с цел улесняване на диалога с трети държави, а вносителите ще започнат да плащат финансови корекции през 2026 г., заяви Комисията.

Части от приходите могат да бъдат внасяни в бюджета на ЕС, но все още не е взето окончателно решение.