ЕС подкрепя разширяването към Западните Балкани, но без срокове

Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел заедно с лидерите на страните от Западните Балкани (Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия) след неформална среща на върха в централата на ЕК в Брюксел, Белгия, 16 февруари 2020 г. [EPA-EFE/OLIVIER HOSLET]

Лидерите на Европейския съюз са готови да потвърдят отново ангажимента си за разширяване преди срещата на върха с шестте кандидатки от Западните Балкани в сряда (6 октомври).  Те предлагат много по-широко сътрудничество с региона, но не могат да се ангажират със срокове, според проектодокумент, видян от EURACTIV.

В медийни съобщения от миналата седмица се казва, че държавите -членки на ЕС вече не могат да гарантират разширяването на блока на Албания, Босна, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия.

След седмици на разногласия за формулировката на декларацията за срещата на върха, преговорите в навечерието на срещата в Словения изглежда са дали резултат.  В последния проектодокумент пише, че ЕС „потвърждава ангажимента си към процеса на разширяване“.

„Ние също така припомняме колко важно е ЕС да поддържа и задълбочава собственото си развитие, като гарантира капацитета си да интегрира нови членове“, се добавя в документа.

Там са посочени подробности за по-широко икономическо, транспортно и здравно сътрудничество, без да споменава думата „присъединяване“ или да е посочен някакъв срок.

„Това изявление, както е представено, се опитва да балансира между амбицията за разширяване и капацитета на ЕС да осигури своето развитие“, коментира представител на ЕС преди срещата на върха.

Включването на думата „разширяване“ е малка дипломатическа победа за някои, преди всичко за ротационното председателство на Словения, като се има предвид, че в предишните документи тази дума се пропускаше и се използваше по-меката „европейска перспектива“.

Остава да видим обаче дали този ход ще бъде достатъчен, за да увери страните в региона, че процесът на разширяване все още е жив.

Представители на ЕС признават, че способността на блока да интегрира нови членове не е единственото съображение за приемане.

Представител на една от едроинституциите заяви, че стратегията за разширяване на ЕС все още среща пречки.

„Не мога да кажа, че всичко е наред“, заяви той, но подчерта, че „макар да има много проблеми, не може да се каже, че вратата е затворена“.

Франция и Нидерландия отдавна са начело на групата от предпазливи страни, които имат резерви за разширяването на ЕС. Тъй като президентските избори във Франция са следващата година, наблюдателите от Брюксел се притесняват, че движение по политически чувствителния въпрос е малко вероятно.

Преди срещата на върха германският външен министър Хайко Маас призова за започване на преговори за присъединяване с Албания и Северна Македония, като заяви, че „трябва да се изпрати ясно послание, че присъединяването на страните от Западните Балкани е постижима цел“.

Словения, която председателства Съвета на ЕС и ще бъде домакин на срещата на върха, се опита да включи ангажимент, който блокът поема към шестте балкански държави до 2030 г. Все пак предложението не беше прието и няма да се появи в документа, освен ако ЕС лидерите  не решат да го включат в последния момент.

Много дипломати от ЕС обаче смятат, че подобен график е нереален.

„В крайна сметка трябва да имаме предвид, че всичките шест държави от Западните Балкани са на много различни нива, което означава, че трябва да има политическа воля и от двете страни“, каза дипломат от ЕС пред EURACTIV преди срещата на върха.

„Но на практика е необходимо да даваме постоянни положителни сигнали, които да са видими за гражданите на тези страни, за да не губят надежда“, подчерта дипломатът.

„Това е като при присъединяването на някои държави от Източна Европа и балтийските държави. Перспективата трябва да бъде последвана от осезаема цел, която да се постигне“, допълни той.

На срещата на високо равнище ще бъде одобрен Икономическият и инвестиционен план  от 30 млрд. евро, който Европейската комисия представи по-рано. Той ще се фокусира предимно върху изграждането на нова инфраструктура в региона за стимулиране на икономическото развитие.

На въпрос дали пакетът е утешителна награда предвид закъснелите преговори, представител на ЕС отговори: „Мисля, че утехата е доста голяма, така че няма значение дали ще бъде получена със или без обещание за присъединяване“.

Документът също акцентира върху нарастващото присъствие на трети играчи в страните от региона като Китай, Русия, държавите от Персийския залив и Турция.

„ЕС е най-близкият партньор на страните от региона, основен инвеститор и основен донор. Безпрецедентният мащаб и обхват на тази подкрепа трябва да бъдат напълно признати от партньорите в техния обществен дебат и комуникация“, се казва в проекта на декларация.

„Репортери без граници“ призоваха свободата на пресата да бъде една от темите на срещата на върха със страните от Западните Балкани, тъй като това е условие за преговорите за присъединяване към ЕС.

„Свободата на печата не трябва да бъде тема табу на срещата на върха ЕС-Западин Балкани“, каза Павол Шалай, ръководител на бюрото на организацията за ЕС/Балканите.

Той отбеляза, че свободата на печата намалява във всичките шест страни, които се надяват да станат част от  ЕС.

„ЕС несъмнено трябва да бъде по-амбициозен в изискванията си към Западните Балкани, за да даде възможност на гражданите от региона да имат достъп до по-надеждни новини и информация“, добави той.