ЕС посяга към звездите и създава нова космическа програма

Луната до логото на Европейската космическа агенция (ESA) по време на Международния астронавтичен конгрес (IAC) в Бремен, Северна Германия, 01 октомври 2018 г. [EPA-EFE / FOCKE STRANGMANN]

Европа трябва да изиграе своята роля на лидер в устойчивостта на космическото пространство и би могла все повече да допринесе за създаването на регулаторна рамка за космическия сектор. Това заяви ръководителят на Европейската космическа агенция (ESA) пред EURACTIV, на старта на новата космическа програма на ЕС.

По традиция проучванията и експлоатацията на космоса са област на американците и руснаците. Зараждащият се интерес на ЕС към космическата политика е може би по-малко свързан с предлаганите икономически предимства, а повече със стратегическата автономия.

Създаването на нов клон в Европейската комисия – Генерална дирекция „Отбранителна промишленост и космическо пространство“ (DEFIS), на който Великобритания дълго се противопоставяше, е последният опит за поставяне на европейски печат върху новозараждащата се индустрия.

„Европа трябва да изиграе своята роля на лидер в устойчивостта на космическото пространство така както е лидер в устойчивостта на нашата планета“, каза генералният директор на ESA Йозеф Ашбахер. Той добави, че очаква от Европейската комисия да вземе инициативата по този въпрос.

Понастоящем има само слабо законодателство, което е в основата на международното космическо право. Договорът за космическото пространство от 1967 г. предвижда, че космосът ще бъде свободен за изследване и използване от всички нации. Никоя нация обаче не може да претендира за суверенитет на космическото пространство и не трябва да поставя оръжия в него.

„В момента ситуацията в космоса прилича на „Дивия Запад“, като страните изстрелват спътници, а регулаторната рамка, която посочва какво се случва с тях е много малко“, каза Ашбахер.

Запитан дали Европа, която е регулаторна сила може да поеме водеща роля към промяна, шефът на ЕКА заяви, че „Европа трябва да играе много активна роля в регулирането на космическия сектор“.

„Сред нациите в Европа регулирането е доста добре развито, а в космическата индустрия имаме нужда от това. Особено що се отнася до управлението на космическото пространтво“, каза Ашбахер.

Той подчерта, че броят сателити, изстреляни само през 2020 г., е равен на броя на изстреляните такива през цялото последно десетилетие. И въпреки че Европа изстрелва само малка част от сателитите, това би създало нуждата от по-добра координация.

„Страните, в които се намират тези частни компании за изстрелване на сателити носят отговорност, защото те издават лицензите за изстрелванията и свързаните с тях честоти.  Трябва да се уверим, че регулирането започва от този момент“, добави той.

Запитан дали се притеснява от нарастващата охранителна дейност в космоса, Ашбахер каза, че човек „трябва да види какво правят останалите в космоса и след това да установи какви са интересите в този глобален контекст“.

„Космосът не е европейски, не е китайски или американски – той, разбира се, е глобален“, добави той.

Нова космическа програма на ЕС

Коментарите на Ашбахер дойдоха след като ESA и ЕС подписаха споразумение за партньорство, във вторник (22 юни), за да отбележат официалното стартиране на новата космическа програма на ЕС. Тя има за цел да задълбочи инвестициите на държавите-членки в сателитна навигация, наблюдение на Земята, ситуационно наблюдение на космоса и сигурната комуникация.

В рамките на споразумението ЕС ще отпусне на ESA и европейската индустрия близо 9 милиарда евро за периода 2021-2027 г. за изготвяне на системи и програми от ново поколение.

Финансирането от ЕС за предстоящия бюджетен период ще включва разработването на следващото поколение на сателитната навигационна система в Европа „Галилео“ и разширяване на обхвата и възможностите на неговия космически кораб „Коперник-Сентинел“.

Подновеното финансиране за „Галилео“, европейската гражданска глобална навигационна спътникова система, има за цел да подкрепи амбициите на ЕС за развитие на навигационни услуги за самоуправляващи се автомобили или автономни безпилотни летателни апарати.

„Коперник“ ще се превърне в най-големия доставчик на безплатни и отворени данни за наблюдение на Земята в света. Ще бъде използван за наблюдение на климатичните промени и ще помогне на целта на ЕС за намаляване на емисиите на парникови газове.

„Космосът преминава през масивна трансформация и бърза индустриализация по целия свят“, заяви комисарят по промишлеността Тиери Бретън във вторник по случай началото на програмата.

„За да запази лидерството си в Европа трябва да преосмислим политиките по отношение на космоса. Трябва да се адаптираме към бързо развиващата се среда и да предвидим нови развития. Трябва да определим амбициозна и революционна космическа програма за бъдещето: Бъдете по-динамични, по-иновативни и рискувайте повече“, добави той.

Ашбахер нарече новата програма „голямо постижение за ESA, призната със своите научни постижения и технически опит в проектирането на космически системи и наземни съоръжения в полза на европейските граждани“.

Според него засиленото сътрудничество би донесло „нова амбиция за космическата политика в Европа“.

Ашбахер също предложи специална среща на върха догодина, на която да се опита да установи нивото на амбиция на космическата политика в Европа.

Трудни преговори

Сделката относно Споразумението за финансовото рамково партньорство (FFPA) описва подробно ролите и отговорностите на всички партньори, Европейската комисия, ESA и Агенцията на Европейския съюз за космическата програма (EUSPA), която ще следи дейността на ЕС по космическата политика.

„Това също така ще гарантира нивото на автономност на ESA, което е необходимо за ефективното разработване и прилагане на програмите“, се посочва в изявление на ESA.

След като Обединеното кралство реши да напусне ЕС, има опасения, че незавършените преговори по споразумението за сигурност може да се превърнат в препъни камък в по-нататъшното космическо сътрудничество между Лондон и Брюксел. Това е така, защото разработването на някои протоколи продължава в разговорите между ЕС и Великобритания след Брекзит.