ЕС разчита на РНК ваксини за ограничаване на пандемията

Фон дер Лайен също така даде да се разбере, че РНК ваксините са основен приоритет в бъдеще. [EPA-EFE]

Европейската комисия предприе мерки за осигуряване на още 1,8 милиарда дози от ваксината Бионтех-Пфайзер на фона на спекулации, че няма да поднови договорите с фармацевтичните компании АстраЗенека и Джонсън и Джонсън.

“Започваме преговори с Бионтех-Пфайзер за трети договор. В него се предвиждат доставката на 1,8 милиарда дози ваксини за периода от 2021 до 2023 г.”. Това посочи председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен в изявление в сряда (14 април).

Комисията обяви и закупуването на 50 милиона допълнителни дози ваксини на Бионтех-Пфайзер. Ваксините, които първоначално бяха предвидени за четвъртото тримесечие на 2021 г., сега ще бъдат доставени през второто тримесечие, като общия брой ваксини, доставени от компанията между април и юни ще достигнат 250 милиона дози.

Фон дер Лайен даде да се разбере, че РНК ваксините са основен приоритет в бъдеще.

“В определен момент в бъдеще може да се нуждаем от бустери, за да подсилим и удължим имунитета; ще трябва да разработим ваксини, адаптирани към новите варианти; те ще ни трябват навреме и в достатъчни количества”, каза тя.

“Трябва да се съсредоточим върху технологии, които са доказали своята надеждност. РНК ваксините са ясен пример за това”.

Технологията е сравнително нова, като клиничните изследвсния на РНК ваксините върху хора започват едва през 2011 г. Ваксините Бионтех-Пфайзер и Модерна, използващи технологията, са първите одобрени за употреба.

Коментарите на фон дер Лайен потвърждават твърденията, че следващата година Комисията не планира да поднови договорите за ваксини срещу COVID-19 с фармацевтичните компании АстраЗенека и Джонсън и Джонсън.

Вместо това в дългосрочната борба срещу пандемията ЕК ще заложи на коронавирусни ваксини, които използват РНК технология, сред които са Бионтех-Пфайзер, Модерна и КюърВак, коментира служител на Комисията.

На въпрос на EURACTIV, говорител на ЕК посочи, че не е в състояние да коментира договори, но увери, че все още нищо финално не е решено.

“Не изключваме нито един вариант, за да бъдем подготвени за следващите етапи на пандемията, през 2022 г. и след това”, каза говорителят.

Новината идва след като няколко доклада предполагат възможна връзка между Ваксзеврия, ваксината срещу COVID-19, произведена от фармацевтичната компания АстраЗенека, и редките случаи на тромбози.

Това накара редица страни да спрат разпространението на ваксините на АстраЗенека през последните седмици, а някои избраха да наложат възрастови ограничения.

Появиха се подобни опасения и за безопасността на ваксината на Джонсън и Джонсън, което накара производителят превантивно да преустанови доставките за ЕС.

Бъдещето принадлежи на РНК ваксините

Коментирайки новината, дясноцентристният евродепутат Питър Лизе посочи, че подкрепя решението да се премине към РНК ваксини, като добави, че те могат да бъдат по-добре адаптирани към вирусни мутации.

Въпреки че евродепутатът, който е и говорител за здравната политика на ЕНП, коментира, че векторните ваксини на Джонсън и Джонсън и АстраЗенека са “добри ваксини” и трябва да се използват за поддържане на пандемията под контрол до лятото, той подчерта, че бъдещето се крие в РНК ваксините.

“Те очевидно са по-ефективни от векторните ваксини и изглежда имат по-малко странични ефекти”, каза той.

Лизе обаче предупреди, че РНК технологията е много сложна. Той добави, че е необходимо да се създаде “технологично партньорство”, за да се гарантира, че по-бедните страни могат да се възползват максимално от предлаганата технология.