ЕС свиква среща на върха за пандемията, климата и отношенията с Русия на 25 май

Нидерландският премиер Марк Рюте, германският канцлер Ангела Меркел, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, министър-председателят на Италия Джузепе Конте, председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и френският президент Еманюел Макрон в кулоарите на втория ден на срещата на върха на ЕС в Брюксел, Белгия, 18 юли 2020 г. [Pool / EPA / EFE]

На присъствена среща на върха в Брюксел, насрочена за 25 май, лидерите на Европейския съюз ще обсъдят пандемията, борбата с климатичните промени, както и нарастващото напрежението с Русия.

Заради пандемията от COVID-19, последните срещи между лидерите на 27-те държави членки бяха проведени чрез видеоконферентна връзка, но говорител на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел обяви, че срещата на върха през месец май ще се проведе присъствено.

Служителите на ЕС изразиха недоволството си от видео срещите и бавното вземане на решения, поради невъзможността на лидерите да се срещат в кулоарите, както и заради опасения, свързани с поверителността.

Срещата на върха през май е свикана в момент, в който председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви, че въпреки първоначалните проблеми на Съюза, ваксиниционните кампании в Европа постепенно набират скорост.

Брюксел очаква да осигури достатъчно ваксини, с които да ваксинира 70% от възрастното си население до края на юли, а в момента договаря доставки на второ поколение ваксини срещу бъдещите варианти на вируса.

Провеждането на ваксинационните кампании в ЕС продължава да се извършва с различни темпове. Малта е ваксинирала 65,4 % от населението си, следвана от Унгария – 50,4 %. В България ваксинираните граждани са едва 9,7 % от населението.

На срещата ще бъде обсъдено и изменението на климата след постиганатото споразумение между Еврокомисията, Европейския парламент и националните лидери по отношение на законодателството, свързано с целите за намаляване на вредните емисии.

Отношенията с Москва също влизат в дневния ред след струпването на голям брой руски войски в окупирания Крим и по границите на Украйна. Притеснения породи и скандалът с руските агенти, причинили експлозия в чешки склад за боеприпаси през 2014 г., което засили напрежението с Прага.

В отговор Чехия експулсира руски дипломати, а други държави-членки на ЕС последваха примера ѝ в знак на солидарност. Ответните действия обаче не бяха координирани на ниво ЕС.

От Вашингтон съобщиха, че президентът на САЩ, Джо Байдън, ще се срещне в Брюксел с високопоставени европейски служители на среща на върха през юни по време на първата си обиколка в Европа от избирането му насам.

Русия обяви в четвъртък, че е извършила “внезапна проверка” на бойната готовност в южната и западната част на страната след седмици на напрежение със Запада във връзка с концентрацията на десетки хиляди военнослужещи в близост до украинската граница. Това породи притеснения в Киев и на Запад заради риск от война.

САЩ наблюдава оттегляне на част от руските войски след струпването им в близост до Украйна. Само по себе си обаче съобщението на Москва за оттеглянето на военнослужещите е “недостатъчно, за да ни успокои”, посочи висшестоящ служител от департамента на отбраната на САЩ в петък.

“Твърде рано е да се каже точно какви военни сили се изтеглят и какво оборудване са оставили след себе си. Но мога да Ви уверя, че следим случващото се много, много внимателно”, посочи служителят, пожелал анонимност.

В петък кремълският опозиционер Алексей Навални обяви, че спира 24-дневната си гладна стачка, която започна, за да получи медицинско лечение в затвора.

Протестът на Навални засили напрежението между Путин и западните лидери, които заплашиха Москва с последици, ако най-видният руски опозиционен лидер загине в ареста.