ЕС търси подкрепа от частния сектор, за да постигне климатичните си цели

Пресконференция за зелени финанси [European Union, 2021. Source: EC - Audiovisual Service]

Европа планира всяка година да насочва стотици милиарди евро в устойчиви инвестиции чрез банките на ЕС и финансовите пазари. Целта на Европа е до 2050 г. да се превърне в първия неутрален по отношение на климата континент.

Рамката за устойчиво финансиране на ЕС, публикувана във вторник, определя подробно етапите и мерките за финансиране, компаниите и домакинствата за постигане на климатичните цели на континента.

Рамката се основава на инициатива от 2018 г., която поставя началото на „таксономията на ЕС“ или класификацията за зелени инвестиции и задължителното корпоративно оповестяване свързано с климатичните инвестиции.

„Стратегия за устойчиво финансиране е от ключово значение за генерирането на частни средства за постигане на нашите климатични цели и за справяне с други екологични предизвикателства“. Това заяви Валдис Домбровскис, заместник-председателят на Комисията отговарящ за икономиката и финансите.

„Тъй като размерът на необходимите инвестиции далеч надхвърля капацитета на публичния сектор, основната цел… е частни финансови потоци да бъдат насочени към съответните икономически дейности“, завиха от Европейската комисия (ЕК).

До юни 2023 г. държавите от ЕС ще бъдат помолени да направят оценка как финансовите пазари в отделните страни ще допринесат за премахване на нетните въглеродни емисии на блока до 2050 г. Това ще включва и оценка на мениджъри на активи, пенсионни фондове, банки и застрахователи.

След това органите на ЕС и Европейската централна банка (ЕЦБ) ще преразгледат правилния темп за прехода, като определят междинни цели за финансовия сектор.

ЕК заяви, че също така ще предложи промени в банковите правила, така че екологични, социални и управленски фактори (ESG) да са основни при управлението на риска в процеса на вземане на инвестиционни решения.

Мерки срещу злоупотребите със зелените политики (greenwashing)

Римският клуб, мозъченият тръст, който съветва ЕС относно неговата таксономия, заяви, че стратегията се фокусира твърде много върху инициативи за по-нататъшно действие, вместо върху мащаба и спешността на извънредната ситуация с климата.

„Комисията ще разгледа и оцени допълнителни мерки, за да даде възможност на всички участници на финансовите пазари и съветниците да разгледат систематично положителните и отрицателните въздействия върху устойчивостта на своите инвестиционни решения“, казват от Румския клуб.

ЕК публикува предложения за доброволни стандарти за „зелени“ облигации, които да финансират устойчиви инвестиции.

Комисията потвърди, че по-късно тази година ще публикува правила за таксономията в сектора на селското стопанство, някои индустрии и евентуално ядрената енергетика. Тя ще разгледа и ново законодателство в подкрепа на енергийните източници, които биха могли да помогнат за намаляване на емисиите, включително газовите централи, се посочва в съобщението.

Между страните от ЕС съществуват различия по въпроса дали газът заслужава да бъде определен като „зелен“ източник на енергия. Някои държави твърдят, че трябва да се подкрепи подобно определение, за да се помогне на страните да се откажат от по-замърсяващите въглища. Други държави обаче заявяват, че определянето на изкопаемите горива за „зелени“ не е правдоподобно.

Брюксел заяви, че ще обмисли действия за подобряване на съпоставимостта и прозрачността в корпоративния рейтинг на екологични, социални и управленски фактори (ESG). Регулаторите заявиха, че рейтингите са твърде непрозрачни и биха могли да допринесат за злоупотреби „greenwashing“ или компаниите да надценят зелените си пълномощия, за да привлекат инвеститори.

Стратегията се стреми да стимулира хората и 23-те милиона малки компании на блока, като определи зелени заеми и ипотеки до 2022 г. Възможно е да са необходими и нови счетоводни правила заради злоупотреби със зелените политики „greenwashing“.