ЕС ще вложи още пари за укрепване на върховенството на закона на Балканите

Еврокомисарят по разширяването Оливер Вархели присъства на пресконференция в Европейския парламент в Страсбург, Франция, 19 октомври 2021 г. [EPA-EFE/RONALD WITTEK]

Европейската комисия, която се бори с нарастващите заплахи за основните демократични ценности, обеща да отдели повече средства за програми за върховенство на закона за страните от Западните Балкани. Това се случва  на фона на растящото разочарование в региона от бавната скорост на процеса на разширяване на ЕС.

Годишният пакет за разширяване, който бе обявен във вторник (19 октомври), включва бюджет от 5% от предприсъединителната помощ от 14 милиарда евро за програми за върховенството на закона.

„Пакетът поставя още по-голям акцент върху внимателното наблюдение на основните реформи, като се започне от върховенството на закона, функционирането на демократичните институции, публичната администрация и икономическите реформи“, каза еврокомисарят  по разширяването Оливер Вархели пред Европейския парламент при представянето на плана.

Попитан от законодателите дали се придържа към предишното си обещание да има поне една държава от Западните Балкани, която е готова да се присъедини към ЕС до края на мандата му през 2024 г., Вархели определи въпроса като „академичен“, но подчерта, че все още се надява.

„Както виждате, искам да ускоря целия процес, защото смятам, че е изпълним. Нашата работа е да го направим, защото ако това не се случи, нашите позиции в Западните Балкани ще бъдат сериозно компрометирани“, каза той.

Еврокомисарят посочи, че „забавянето на официалното започване  на преговорите за присъединяване с Албания и Северна Македония се е отразило негативно върху доверието в ЕС“.

Брюксел не успя да започне преговори със Северна Македония – а оттам и с Албания, чийто процес на присъединяване е обвързан с този на Скопие, заради ветото, което наложи България. Причината са разногласия  за общата история и езика.

Ветото на София утежни и без това бавния процес на разширяване.

Черна гора води преговори почти десетилетие и въпреки че се смята за водеща в процеса, през последните години нямаше осезаем напредък.

Подгорица и Белград решиха да приемат новия правилник за процеса на присъединяване към ЕС, за да успокоят скептичните към разширяването на блока страни, водени от Франция.

Въпреки че новата методология имаше за цел да ускори процеса, се появяват признаци, че реформите в областта на правосъдието и върховенството на закона не дават видим напредък.

За Черна гора „приоритетът за по-нататъшен цялостен напредък остава изпълнението на междинните критерии за върховенството на закона.  Не могат да се затварят глави, преди тези междинни критерии да бъдат изпълнени“, каза Вархели пред евродепутатите.

Междувременно Вархели даде по-оптимистична оценка на напредъка на Белград, като заяви, че „в Сърбия има подновен ангажимент за реформи“.

„Сръбското правителство даде приоритет на реформите, свързани с ЕС, и изпълни редица ангажименти, по-специално в областта на данъчното облагане и енергетиката“, каза той. Докладът за разширяването предупреждава за неуспеха на Сърбия да приведе в съответствие с ЕС  голяма част от външната си политика.

„Политико“ съобщи наскоро, че унгарският комисар може да подкрепя кандидатурата на Сърбия, защото е съюзник на Будапеща, като  омаловажава опасенията за демокрацията в страната.

Притиснат от евродепутатите по въпроса, Вархели каза „Мисля, че съм отговорил на всички въпроси“ и определи статията като „цветна“.

Комисарят даде положителна оценка на продължаващите реформи както в Албания, така и в Северна Македония  особено в борбата с корупцията и организираната престъпност. Двете области са изключително важни за западните страни, които са скептично настроени към разширяването.

Оценката беше по-малко положителна за Босна и Херцеговина, където Милорад Додик, сръбският член на тристранното председателство на страната, наскоро заплаши, че доминираната от сърбите Република Сръбска може да обяви независимост.

„Политическите лидери трябва да подкрепят, а не да прекъсват функционирането на държавните институции и да работят за приемането на върховенството на закона и съдебните реформи“, каза Вархели.

По-късно той добави, че „имаме проблем с всеки в Босна и Херцеговина, който се опитва да наруши Дейтънското мирно споразумение от 1995 г. и всеки, който пречи на страната да функционира, включително и на всички нейни институции”.

За Косово Вархели каза, че Комисията „поддържа своята оценка“, че Прищина е готова за либерализация на визовия режим, решение, което в момента отлежава в Европейския съвет.

За Турция Вархеи каза: „Анкара не е отговорила на сериозните опасения на ЕС за продължаващото влошаване на принципите на правовата държава, основните права и независимостта на съдебната власт. Следователно основните факти, които доведоха до застой в преговорите за присъединяване на Турция, все още са в сила“.