Западният дипломатически бойкот на Олимпийските игри в Пекин се разраства

Мъж кара скутер покрай талисманите за Зимните олимпийски и параолимпийски игри в Пекин 2022 г., Китай, 1 декември 2021 г. [EPA-EFE/ROMAN PILIPEY]

Великобритания, Канада и Австралия се присъединиха в сряда (8 декември) към Съединените щати в дипломатическия бойкот на Олимпийските игри в Пекин през февруари. Западните съюзници обявиха, че причината са широко разпространени нарушения на правата на човека в Китай.

Великобритания няма да изпрати свои министри на зимните игри в китайската столица, заяви премиерът Борис Джонсън пред парламента, тъй като разногласията по редица въпроси обтягат отношенията между Пекин и Лондон в най-сериозна степен след репресиите на площад Тянанмън през 1989 г.

Британското правителство посочи преследването на продемократични групи в Хонконг, който е бивша британска колония, и нарушения на човешките права срещу мюсюлманските малцинства в района Синдзян.

Както и страни, които бойкотират Игрите, Джонсън потвърди, че спортистите ще участват. „Не мисля, че спортните бойкоти са разумни“, посочи той.

В Отава премиерът Джъстин Трюдо обяви, че канадските служители също ще пропуснат Игрите. Той каза, че правителството му е „изключително загрижено от многократните нарушения на човешките права от китайското правителство“.

По-рано в сряда Австралия обяви, че нейни високопоставени служители също няма да присъстват.

Решенията на страните последваха съобщението на САЩ в понеделник за дипломатическия бойкот. Вашингтон посочи като причина китайския „геноцид“ срещу уйгурското малцинство в Синдзян и други нарушения на правата.

Пекин предупреди, че Съединените щати ще „платят цената“и обвини Канбера в „политически пози и егоистични игри“ и „сляпо следване“ на Вашингтон.

Говорителят на външното министерство Уан Юнбин каза, че Китай никога не е възнамерявал да кани австралийски служители на Игрите, като добави: „Дали ще дойдат или не, никой не го интересува“.

„Решаваща стъпка“

Правозащитните групи подкрепиха тези ходове, като директорът на „Хюман Райтс Уоч“ за Китай Софи Ричардсън го нарече „важна стъпка към оспорване на престъпленията на китайското правителство срещу човечеството, насочени към уйгури и други тюркски общности“.

Активистите твърдят, че най-малко един милион уйгури и други тюркоезични, предимно мюсюлмански малцинства са били затворени в „лагери за превъзпитание“ в Синдзян. Китай също е обвинен в насилствена стерилизация на жени и налагане на принудителен труд.

Пекин нарича лагерите центрове за професионално обучение, които имат за цел намаляване на ислямския екстремизъм.

Президентът на Международния олимпийски комитет Томас Бах настоя в сряда, че остава политически неутрален по въпроса, като същевременно подчерта, че важният момент е „участието на спортистите в Олимпийските игри“.

Хладни отношения

Четирите западни страни са наясно, че отношенията с Пекин се охладиха драматично през последните години.

Великобритания разкритикува Китай заради пълзящия авторитаризъм в Хонконг, а миналата година разгневи Пекин, като блокира участието на китайския гигант Huawei в изграждането на 5G широколентов достъп, след като Вашингтон изрази опасения за шпионаж.

Междувременно отношенията на Канада с Китай паднаха на ниско ниво заради ареста във Ванкувър по американска заповед на изпълнителния директор на Huawei Мън Ванджоу и последвалото задържане от Пекин на двама канадски граждани през декември 2018 г. .

И тримата бяха освободени и репатрирани през септември.

Връзките на Канбера с Китай също са в състояние на свободно падане през последните години, а Пекин въведе редица наказателни санкции за австралийски стоки.

Китай е разгневен от намерението на Австралия да приеме закон срещу операциите за влияние в чужбина, да забрани на Huawei договори за 5G и призива за независимо разследване на произхода на пандемията от коронавирус.

Неотдавнашният ход на Австралия да оборудва своя флот с ядрени подводници в рамките на новия пакт за отбрана с Великобритания и Съединените щати, който е разглеждан като опит да се противопостави на китайското влияние в Тихоокеанския регион, допълнително вбеси Пекин.

Други държави обмислят собствените си ходове.

Франция, която трябва да поеме председателството на Европейския съвет на 1 януари, заяви във вторник, че ще търси координиран отговор на ЕС на решението на САЩ.

Кремъл обаче разкритикува решението на САЩ, като заяви, че игрите през 2022 г. трябва да бъдат „освободени от политика“.

Руският президент Владимир Путин вече прие поканата на китайския лидер Си Дзинпин да присъства.