Заради Афганистан и Беларус ЕС ще укрепи външните си граници

Извънредно заседание на Съвета по общи въпроси чрез видеоконференция в централата на ЕС в Брюксел, Белгия, 18 август 2021 г. [EPA-EFE / JOHN THYS / POOL]

Страните-членки на ЕС са притеснени от повторение на миграционната криза в Европа през 2015-16 г. и нарастването на броя на афганистанските мигранти. Те се съгласиха в сряда (18 август), че трябва да укрепят външните си граници.

След извънредна среща на министрите на вътрешните работи на ЕС в сряда, която целеше обсъждане на изтласкането на търсещите убежище през границата на Беларус с ЕС, министрите в съвместно изявление заявиха, че Минск се стреми да „превърне мигрантите в инструмент за политически цели“.

„Това агресивно поведение е неприемливо и представлява пряка атака, насочена към дестабилизиране и натиск върху ЕС“, се казва в заключителния документ от срещата.

В изявлението на министрите се посочва, че страните, граничещи с Беларус и някои агенции на ЕС, вече са получили финансова и техническа помощ за справяне с мигрантската криза и може да бъдат изпратени още, ако е необходимо.

Без директна препратка към Афганистан, но притеснени от перспективата за нарастване на афганистанските мигранти, министрите също казаха, че са съгласни, че има „необходимост от укрепване на цялата външна граница“ на ЕС, за да се предотвратят незаконните преминавания в бъдеще.

Върховният представител на ЕС за външната политика Жозеп Борел информира министрите за заключенията от срещата на външните министри във вторник за Афганистан.

ЕС ще трябва да започне преговори с талибаните, за да осигури подкрепа на афганистанския народ, дори и да не ги признае за законни ръководители на страната, заяви  Жозеп Борел във вторник (17август).

Вътрешният министър на Словения Алеш Хойс заяви пред репортери, че словенското председателство на ЕС се надява подобна кризисна среща да бъде свикана и за ситуацията след превземането на афганистанската столица Кабул от талибаните.

Подобна среща може да се проведе в рамките на няколко дни, каза Хойс, въпреки че не беше ясно веднага дали ще се съберат отново вътрешните или външните министри.

Предстои нов спор

Много страни от блока са притеснени, че развитието в Афганистан може да предизвика повторение на миграционната криза в Европа през 2015-16 г.

Над страните от общността надвисва спор за отношението към афганистанските бежанци, тъй като Австрия вече се обяви против приемането на нови, а  Гърция също е на подобна позиция. Вероятно и към двете страни ще се присъединят източноевропейските скептици по въпросите на миграцията, по-специално Унгария и Полша.

В същото време миграцията от Афганистан вероятно ще се увеличи при управлението на талибаните, заявиха в сряда (19 август) високопоставени представители на ЕС, като призоваха държавите-членки да увеличат квотите за прием за афганистанците, нуждаещи се от закрила.

„Нестабилността в Афганистан вероятно ще доведе до увеличаване на миграционния натиск“, каза комисар Йлва Йохансон, отговорна за миграцията и убежището в изявление.

„Призовах държавите от общността да засилят ангажимента си за преразпределение, да увеличат квотите за презаселване, за да помогнат на нуждаещите се от международна закрила“, каза Йохансон.

Тя подчерта, че са започнали дискусии между страните от ЕС за евентуалното развитие на ситуацията и готовността на блока. Тя добави, че ЕС трябва да подкрепи страните, които граничат  с Афганистан, в които значителен брой афганистанци вече са избягали.

Ако е необходимо, трябва да се увеличи тази помощ, като в същото време ЕС започне да приема повече хора в нужда, добави тя, но изключи депортиране на афганистанци, на които е било отказано убежище, за което настоява Австрия.

Виена отказва да  приеме нови бежанци от  Афганистан, като настоява, че отхвърлените кандидати за убежище ще бъдат депортирани. По-рано тази седмица предложи като алтернатива да се създадат „центрове за депортиране“ в близките страни.

„Както стоят нещата, положението в Афганистан очевидно не е безопасно и няма да е безопасно за известно време“, каза Йохансон. „Следователно не можем да принудим хората да се върнат в там.“

Сасоли: Споделете отговорността поравно

В същото време председателят на Европейския парламент Давид Сасоли изрази по-приветлив тон към пристигащите от Афганистан, отколкото другите лидери на ЕС.

ЕС носи отговорност да приема афганистански бежанци и не може да остави хората, които са работили за блока в размирната страна, да „се изправят пред отмъщението на талибаните“, каза Сасоли пред репортери по време на посещение в Литва.

Той каза, че бежанците, които пристигат от Афганистан, който сега е в ръцете на талибаните, трябва да бъдат разпределени „по равно“ между страните от блока.

„Вярвам, че Европейската комисия може да бъде натоварена с равно преразпределение между всички европейски страни“, каза председателят на Европарламента.

„Трябва да защитим онези, които са работили за нас, не можем да допуснем те да бъдат оставени на отмъщението на талибаните“, каза Сасоли във Вилнюс.

„Ние носим отговорност. Мисля, че Европейската комисия може да разреши равномерното им разпространение между страните-членки, за да се запази паритет и това може да стане бързо“, допълни той.