Изправен пред враждебния Вашингтон, Ердоган предлага приятелство на Брюксел

Американският вицепрезидент Джо Байдън  разговаря с турския президент Реджеп Тайип Ердоган след среща в двореца Йълдъз Мабейн в Истанбул, Турция, 23 януари 2016 г. [Pool / EPA / EFE]

Изправен пред потенциално враждебна американска администрация, турският президент Реджеп Тайип Ердоган се опитва да прекъсне изолацията си, като оправи отношенията с ЕС. Връзките между Анкара и Брюксел бяха нарушени, защото блокът се противопоставя на войнствената външна политика на Ердоган.

Към момента дори може да се каже, че връзките между Анкара и Брюксел са на най-ниската си точка, откакто Турция официално започна преговори за присъединяване към блока през 2005 г. Този процес сега е замразен.

И докато Ердоган говори за обръщането на “нова страница“ в отношенията, списъкът с европейските оплаквания е дълъг.

Съвсем наскоро Брюксел реши да предприеме санкции срещу Турция заради проучвателни дейности в спорни води в Източното Средиземноморие, което предизвика  противопоставяне с Гърция миналата година.

Преките военни намеси на Ердоган в конфликтите в Сирия и Либия предизвикаха възмущение в Европа, докато подкрепата му за Азербайджан в шестседмичната война в Нагорни Карабах разстрои съюзниците на Армения на Запад.

Друг конфликт са постоянните заплахи на Ердоган, че ще пусне в Европа милиони сирийски и други бежанци, които живеят в турски лагери, ако блокът не успее да осигури повече финансиране.

Враждебността на турския президент се прояви дори в лични атаки срещу френския президент Еманюел Макрон. Той успя да настрои мюсюлманите срещу Макрон, а в много арабски страни се проведоха протести с настояване Франция да уважава исляма. Европейските лидери осъдиха поведението на Ердоган и мрачните рекорди на Турция в погазването на правата на човека.

Някои смятат, че това противопоставяне е неудобно за Ердоган.

“Анкара не може да си позволи ескалация на напрежението както със САЩ, така и с Европа, особено с толкова крехка икономика”, каза европейски дипломат пред Франс прес.

‘Търся приятели’

Силната зависимост на Турция от Европа се потвърждава от цифрите. Според официалните данни страните членки на ЕС представляват 67,2% от преките чуждестранни инвестиции в Турция между 2002-2018 г.

С отслабени чуждестранни инвестиции турската лира загуби една пета от стойността си спрямо долара миналата година, принуждавайки централната банка да изгори по-голямата част от резервите си, опитвайки се да подкрепи валутата.

Тогава Ердоган се раздели със зет си, който беше министър на финансите и понесе вината за икономическите проблеми на Турция.

Няколко дни по-късно турският президент за пръв път спомена реформите и “обръщането на нова страница“ в отношенията с Европа.

“Ердоган търси приятели навсякъде“, каза Илке Тойгур, анализатор в Германския институт по международни въпроси и сигурност.

За тази цел Ердоган проведе среща във вторник с посланици на ЕС – определена като “положителна“ от някои от участниците. Външният министър Мевлют Чавушоглу пък ще посети Брюксел в четвъртък.

Макрон и Ердоган също са разменили писма, които според Чавушоглу биха могли да помогнат за рестартиране на отношенията им. Възможно е скоро да проведат и видеоконферентен разговор.

Подготовка за Байдън

Победата на новоизбрания президент на САЩ Джо Байдън над Доналд Тръмп, който някога наричаше турския лидер “добър приятел“, изглежда е поне частично отговорна за промяната в тона на Ердоган.

“Победата на Байдън размести картите. Турция очаква, че следващата администрация на САЩ ще бъде по-малко склонна да я толерира“, каза европейският дипломат.

Някои назначения на Байдън вероятно стряскат Анкара, като например номинацията на Брет Макгърк в Съвета за национална сигурност, където той ще контролира Близкия изток и Африка.

Макгърк е откровен критик на политиката на Турция по отношение на Сирия, където САЩ подкрепят кюрдите. Така че Макрък ще играе важна роля за формирането на отношенията на Вашингтон с Ердоган.

Този ​​привиден призив за сближаване с ЕС може да се тълкува като “подготовка“ за Байдън, каза Синем Адар, сътрудник в Центъра за приложни изследвания на Турция в Берлин.

Ердоган някога беше част от избрана група лидери, които биха могли да наберат Тръмп директно по телефона, но Адар смята, че загубата на тази привилегия с Байдън не е единственият фактор зад опита за сближаване.

Турският президент е изправен пред “нарастващ вътрешен натиск поради икономически проблеми, засилени от Covid-19“ и намаляващ дял на гласовете за управляваща партия и нейните националистически партньори”, коментира Адар.

„Демонстрация на добра воля“

Ердоган би могъл да демонстрира своята добра воля, като облекчи натиска върху политическите си опоненти, някои от които са изправени пред съда.

“Всеки сигнал от Анкара за оправяне на отношенията с ЕС ще бъде възприет като искрен, ако Анкара промени отношението си относно върховенството на закона и правата на човека, както и външната политика на  конфронтация”, каза Адар пред АФП.

Аналитикът Тойгур заяви, че не смята, че някое конкретно действие може да осигури “демонстрация на добра воля“ от Ердоган.

Но тя каза, че страните могат да намерят контактни точки при управлението на нелегалната миграция, тъй като това е “въпрос от изключителна важност за стабилността на ЕС“.

Анкара също се надява да актуализира Митническия съюз със страните от блока, въпреки че Тойгур заяви, че Брюксел вероятно ще бъде “по-взискателен“ на този фронт.

Но докато Европа иска да избегне допълнителни напрежения с Турция, западните дипломати посочват слаб апетит за сближаване в някои ъгли на ЕС.

“Очарователната офанзива на Турция остави много европейски държави скептични“, каза европейският дипломат.