Йоурова търси партньорства за спасяването на медийния сектор в ЕС

[Shutterstock]

През тази година Европейската комисия ще представи план за действие в отговор на тежката икономическа ситуация в медийния сектор. Това съобщи в сряда (3 март) заместник-председателят на ЕК Вера Йоурова на събитие, организирано от EURACTIV. Тя има готовност да подкрепи инициативи в сектора.

“Здравата медийна среда е пряко свързана със здравето на нашите демокрации, а диагнозата за съжаление е тревожна”, каза Йоурова.

“Пандемията е стрес тест за нашите демокрации. Тя демонстрира повече от всякога ключовата роля на журналистите в това да информират обективно и да допринасят за демокрацията. Но в същото време COVID показа и рисковете, пред които са изправени журналистите – заплахи и обиди в социалните медии, та чак до атаки по време на протести”, подчерта тя.

Йоурова говори за трудностите, пред които са изправени медиите и основно задълбочаващата се икономическа криза, която започна много преди пандемията, когато приходите от реклами се пренасочиха към онлайн платформите. Това е проблем, който се задълбочи допълнително по време на пандемията.

Инициативи на ЕК в подкрепа на медиите

Комисарят обърна внимание върху инициативите, предприети от Европейската комисия в това отношение.

“План за действие за европейската демокрация, приет през декември, поставя медиите там, където им е мястото, в основата на демокрацията. Той цели укрепването на свободата и плурализма на медиите, заедно със свободните и честни избори и борбата срещу дезинформацията”, посочи комисарят.

Йоурова представи две инициативи от плана, които ще влязат в сила тази година.

Едната ще има за цел подобряването на безопасността на журналистите. Според Mapping Media Freedom, проект финансиран от ЕС, общо 873 журналисти и служители в медии са станали жертва да нападения в 22 държави членки през 2020 г.

73% от жените журналисти в световен мащаб са се сблъсквали с онлайн насилие по време на работата си.

Ярък пример е пострадалият от полицейско насилие журналист по време на протестите в България миналия септември Димитър Кенаров. Софийската градска прокуратура отказа да образува наказателно дело за побоя върху репортера, но организацията “Репортери без граници” докладва случаят пред Европейската комисия и Съвета на Европа.

Другата инициатива на Еврокомисията, е свързана със  злоупотребите с предявяването на искове – т.нар. стратегически съдебни дела против публичното участие (или SLAPP, Strategic Lawsuits Against Public Participation).

След многобройни призиви на правозащитници, през декември ЕК се ангажира да излезе с инициатива, насочена срещу използването на съда като инструмент за натиск върху журналистите и гражданските активисти.

По време на форума бяха дискутирани най-острите проблеми на сектора, сред които и неговото прозрачно финансиране.

Справедливото заплащане на журналистите също е от съществено значение за качеството и атрактивността на сектора. Подобно заплащане може да се осигури само в икономически устойчив медиен сектор, напомни Йоурова.

“Европейският план за действие за демокрация върви ръка за ръка с Планът за действие в областта на медиите и аудио-визуалните услуги, който е нашата пътна карта за възстановяване, трансформация и устойчивост на сектора. Той включва инициатива “Новини”, която ще обедини подходящи възможности за финансиране на новинарските медии. За първи път ще имаме пакет за финансиране, посветен на плурализма на медиите по програма “Творческа Европа”. Това ще осигури по-специално подкрепа за журналистически партньорства под формата на безвъзмездни средства”, обясни заместник-председателят на ЕК.

Програми за изследвания и иновации като Horizon Europe и Digital Europe за инфраструктура за данни и дигитални умения също трябва да бъдат максимално използвани, припомни комисарят.

Йоурова се спря и на Фонда за възстановяване и устойчивост, който държавите членки трябва да изготвят след представяне на своите планове за възстановяване пред ЕК. Всеки национален план трябва да предвижда поне 20% от разходите да са свързани с дигиталните технологии, в която област влизат и онлайн медиите.

Еврокомисарят засегна и проблемът с твърде силното влияние на онлайн платформите – която в много отношения поставя независимите медии в неравностойно положение.

Финансиране и олигархия

Във форума Media4Europe се включиха и журналисти, експерти в медийния сектор и евродепутати. Те споделиха вижданията си за предизвикателствата пред сектора и за нуждата от по-силна институционална подкрепа.

Фернандо де Ярза Лопес-Мадрасо, председател на Световната асоциация на издателите на новини (WAN-IFRA), коментира:

“Трябва да се уверим, че получаваме справедливо възнаграждение за използването на нашето журналистическо съдържание, за да можем да станем устойчиви и да продължим нашата демократична роля в обществото“, добави той.

Могенс Биерегард, председател на Европейската федерация на журналистите, изброи нуждите на медийния сектор, а именно по-добра среда за етична журналистика, плуралистична медийна система на национално и регионално ниво, саморегулиращи се механизми във всички европейски държави, професионални медии, които се борят с дезинформацията и подобрени условия на работа за журналистите.

Той засегна и друг критичен проблем в сектора – медийният контрол от страна на олигарсите и на водещите политически фигури в много европейски страни. Той даде за пример ситуацията в Унгария, където независимите медии биват затваряни или маргинализирани.

“В Полша Националната петролна компания е купила редица местни вестници, чиято редакционна независимост сега е под въпрос. Вместо да се превръщат в държавна пиар пропагандна машина, незвисимите медии и етичната журналистика се нуждаят от подкрепа. Нужно е налагането на силен натиск върху правителствата, които задушават независимите медии, както и финансова подкрепа в помощ на медийния плурализъм”, каза Биерегард.

Според него, подкрепата на местните независими медии из цяла Европа е от съществено значение, тяхното постепенно изчезване е опасно за демокрациите ни.

По време на форума, Кристоф Леклер, основател на медийната мрежа EURACTIV сподели съжалението си, че медийната среда в Централна Европа е изглеждала по-добре по време на процеса на присъединяването на тези страни към ЕС, отколкото в момента. Той наблегна на нуждата за създаване на устойчива бизнес среда за медиите в полза на демокрация и свободата на словото.

“Преди 15 години в Централна Европа имаше много инвеститори от Западна Европа и САЩ, докато в момента медийният пейзаж е доминиран от олигарси или директно от правителствата на тези страни. Олигарсите купуват евтино медии в Централна Европа, защото бизнес моделът е лош”, каза той.

Според Леклер, за да се промени това, начинът, по който работи информационната екосистема трябва да се промени. “Правилата за конкуренция, законът за цифровите услуги и за дигиталния пазар са много важни в това отношение”, коментира той.

Stars4Media

В отговор на някои от най-належащите проблеми в медийния сектор и в опит да се намерят нови и по-ефикасни бизнес модели в него, Леклер представи второто издание на Stars4Media –  програма за обмен на иновации за медийни специалисти за ускоряване на медийните иновации и трансграничното сътрудничество в Европа, на която той е инициатор.

Разработена от медия и за медии и съфинансирана от ЕС, програмата Stars4Media подкрепя съвместни инициативи, разработени от поне две медийни организации от две различни държави от ЕС. Очаква се тези инициативи да допринесат за иновации в нови редакционни продукти и формати.

Прочетете повече и кандидатствайте ТУК.