Какво искат държавите-членки от новата Комисия?

The Capitals e ежедневният обзор от столиците на EURACTIV.com

Рубриката “Столиците” ви представя последните новини от цяла Европа чрез медийната мрежа на EURACTIV. Можете да се абонирате за бюлетина тук.

БЕРЛИН

Търговска сделка със САЩ. Бързо. Германският канцлер Ангела Меркел призова новата Европейска комисия да се захване бързо с търговските преговори със САЩ. Меркел заяви, че Германия иска търговско споразумение с Вашингтон. „За съжаление, това не е толкова лесно, колкото си го представяхме“, призна тя. Мандатът на Европейския съюз е много ограничен, каза тя, защото някои държави-членки на ЕС, за разлика от САЩ, не искат да преговарят по селскостопански въпроси. Франция, по-специално, попречи на това в миналото. „Трябва да работим, за да популяризираме този курс“, каза Меркел.

Износът е икономическата движеща сила на Германия, като страната е  втората експортна сила в света след Китай. САЩ е водещата експортна дестинация на Германия, следвана от Франция и Китай.

През втората половина на 2020 г. Германия ще е ротационен председател на Съвета на ЕС, което се оччаква да бъде от решаващо значение новата Европейска комисия на Урсула фон дер Лайен да изпълни амбициозната си програма. Берлин ще трябва да използва политическата си тежест, за да бъде приета многогодишната финансова рамка (МФР), всички останали точки от дневния ред зависят от нея, най-вече планираният Зелен пакт.

За да постигне това, Берлин ще трябва да поеме водещата роля в Европа. Очаква се това да бъде истинско предизвикателство, тъй като Брюксел и ЕС понастоящем не изглежда да поставят на първо място приоритетите на управляващата широка коалиция (ХДС / ХСС и СДП). Това може да обясни защо в момента вижданията на Германия са непрекъснато оспорвани от Франция. (Claire Stam | EURACTIV.de)

///

ПАРИЖ

Дълъг списък. Франция настоява по няколко въпроса и очаква много от новата Комисия на Урсула фон дер Лайен. Нова генерална дирекция, посветена на въпросите на отбраната и сигурността, е създадена след френски натиск, но това далеч не е достатъчно. Освен реализирането на нов фонд за отбрана и индустриална стратегия по отношение на космоса и отбраната, Франция също иска промяна на правилата на ЕС за конкуренцията, да подобри климатичната визия на ЕС, да смекчи натиска за бюджетната дисциплина и да гарантира повече инвестиции, финансирани от ЕС.

Освен че Фон дер Лaйен беше кандедат за този пост на Макрон, Франция получи огромен комисарски портфейл за Тиери Бретон, Мишел Барние преговаря за Брекзит, а паричната политика е поверена на Кристин Лагард. Няма да е изненада, ако това подразни някои страни-членки. (EURACTIV.fr)

///

БРЮКСЕЛ

Зелена и социална програма. Очакванията и курсът на Белгия са силно обвързани с бъдещото федерално правителство, което все още не е съставено, тъй като страната е без кабинет от 187 дни. Климатът и социалната справедливост в Европа са общи теми за повечето белгийски партии, когато формулират европейските си приоритети. Бившият белгийски еврокомисар Мариан Тисен успя да въведе мерки за гарантиране на някои социални права на европейско ниво.

Ако в действителност социалистът Пол Манйет (PS) поеме ръководството на бъдещо белгийско правителство, вероятно той ще представи прогресивна федерална програма за политиките в областта на климата и социалната политика на национално ниво. Именно това ще са и очакванията на Белгия на европейско ниво.

С участието на фламандските националисти (N-VA) в коалицията, областите на сигурността, правосъдието и миграция вероятно ще получат повече внимание с очаквания за защита на външните граници и регулиране на миграционните потоци. С белгиеца Дидие Рейндерс като комисар, отговорен за правосъдието и правовата държава, се очаква тласък в по-нататъшното внедряване на GDPR, европейската директива за защита на личните данни. (Alexandra Brzozowski | EURACTIV.com)

///

МАДРИД

Климатична тревога. Когато Фон дер Лайен посети действащия премиер Педро Санчес през юли, скоро след избирането си за председател на ЕК, двамата постигнаха съгласие за необходимостта от Европейския зелен пакт за справяне с „климатичната извънредна ситуация“, както испанското правителство подчерта в своето комюнике. Санчес използва тази формулировка, отнасяща се за глобалното затопляне, по различни поводи, включително и в речта си в Общото събрание на ООН през септември.

Зеленият преход е ключов стълб в плана за действие на социалистическото правителство, израз на което е решението му да бъде домакин на срещата на върха на ООН за климата в Мадрид следващата седмица. Това домакинство бе решено по спешост, след като през октомври Чили се отказа от домакинство на конференцията, заради вътрешнополитически проблеми.

Доколкото правителствената коалиция се очаква да бъде сформирана с левичарите от Podemos, вероятно Испания също ще постави социалните въпроси на дневен ред. Podemos гласува против новата Комисия, твъдейки, че тя е изразител на политиките на затягате на коланите. (Jorge Valero | EURACTIV.com)

///

РИМ

Растеж, миграция и… Джентилони. Новата комисия трябва да проправи пътя за инвестиции, насърчаване на кръговата икономика и нов модел за управление на миграцията, основан на схема за преразпределение и репатриране, заяви наскоро премиерът на Италия, Джузепе Конте.

Италия има специален интерес за икономическите теми, поверени на италианския комисар Паоло Джентилони, като довършването на банковия съюз, плановете за бюджет на еврозоната и реформата на Европейския механизъм за стабилност (ЕМС). (Gerardo Fortuna | EURACTIV.com)

///

АТИНА

Солидарност за миграцията. Гръцкото правителство е сравнително доволно от новата Комисия, тъй като Маргаритис Скинас получи добър портфейл, а Фон дер Лайен е съюзник на управляващата партия в Гърция в ЕНП. Атина ще съсредоточи усилията си върху миграцията, като иска повече солидарност от членовете на ЕС и Комисията с оглед реформиране на Дъблинския договор относно процедурите за убежище.

Освен това гръцкото правителство ще се бори за новата Обща селскостопанска политика, надявайки се да наложи своите виждания в някои детайли. (Theodore Karaoulanis | EURACTIV.gr)

///

НИКОЗИЯ

Преговори за обединение и газови сондажи. Никозия ще се съсредоточи върху преговорите за обединение на Кипър, наскоро възобновени в Берлин. Кипър очаква новата изпълнителна власт на ЕС да остане непоколебима в позицията си спрямо Турция по отношение на незаконните сондажи за газ в териториалните води на Кипър и да продължи да подкрепя суверенните права на острова в изключителната му икономическа зона. (Sarantis Michalopoulos | EURACTIV.com)

///

ВАРШАВА

Полша ще се фокусира върху земеделието. Новият комисар по земеделието е полякът Януш Войчеховски, както и Варшава очакват, че през следващите пет години директните плащания за полските фермери ще се изравнят с плащанията за земеделските производители в западни страни-членки. Макар и това да е доста малко вероятно, такава е целта на правителството и едно от предизборните обещания на управляващите.

Полша е фокусирана и върху въпроса за климата. Страната се стреми към създаването на Фонда за справедлив преход (ФСП), който да помогне в прехода от икономика, основана на въглища към такава с възобновяеми енергийни източници. Проектът за ФСП вече беше одобрен от Европейския парламент, а предвидената сума възлиза на 5 милиарда евро. Полша иска тя да бъде по-висока. Разговорите продължават и включват и възможността Полша да се подпише под целта за неутралитет до 2050 г. в замяна на повече средства в рамките на ФСП.

По този начин тя би могла да подкрепи приоритетите на „зелената Комисия“ и да ги представи пред своето обществено мнение като положителна промяна. Както заяви Конрад Шимански пред EURACTIV Полша, Варшава иска Брюксел да признае, че всяка държава-членка започва от различно ниво и нуждите на всяка държава трябва да се вземат под внимание. Ето защо Варшава иска „справедлив преход“ и в обозримото бъдеще ще се опитва да се придържа към това искане.

Полша също очаква, че след като Франс Тимерманс вече не отговаря за върховенството на закона, нещата в Комисията ще вървят по- гладко. Това винаги е била напразна надежда, сега потвърдена и от Вера Йоурова, която наследи Тимерманс. Тя заяви, че ще продължи процедурите срещу страните, които подкопават върховенството на закона, което се възприе като „лоша новина“ от проправителствените медии. (Łukasz Gadzała | EURACTIV.pl)

///

БРАТИСЛАВА

Истанбулската конвенция срещу на насилието над жени може да се окаже труден въпрос за Брюксел и Братислава. Словашкият парламент поиска ЕС да не се се присъединява колективно към Истанбулската конвенция на Съвета на Европа, което е един от приоритетите на новата Комисия, без да се изчака държавите-членки да вземат самостоятелни решение за присъединяване.

ЕС подписа Конвенцията през юни 2017 г. и Фон дер Лайен даде да се разбере, че присъединяването на ЕС към Истанбулската конвенция е приоритет за новата Комисия. Впрочем, във възложителното писмо до комисарката Хелена Дали, Фон дер Лайун признава, че приемането на конвенцията може да бъде блокирано в Съвета. В този случай следва да се проучат други мерки, предвидени в договорите, се казва във възложителното писмо. Сред тях е предложение за добавяне на насилието над жени в списъка на престъпленията в ЕС.

Прочетете повече в EURACTIV Словакия от Зузана Габрижова.

Очаква се Братислава да запази подобно становище относно миграцията и с другите страни от Вишеградската четворка.

///

БУДАПЕЩА

Отказ от лекомислени миграционни политики. Групата на унгарските евродепутати от управляващата коалицията Фидес – християндемократическа партия, в сряда призова за откриване на “нова глава” във функционирането на ЕС и пълен обрат в икономическите и миграционните политики. Евродепутатите заявиха, че има по-голям шанс за постигане на тези цели с новата Европейска комисия. Евродепутатът от Фидес Тамаш Дойч заяви, че е „предпазлив оптимист“, че има шанс ЕС „да се отдалечи от предишната си лекомислена миграционна политика“, отбелязвайки, че „далеч по-разумна“ политика по въпроса започва да се оформя.

„Поправянето на допунатата грешката с миграцията е просто: Комисията трябва да се оттегли от въпроса за миграцията“, заяви правителствената пресслужба пред EURACTIV, като се позова на речта на Виктор Орбан миналото лято. „Комисията трябва да създаде съвет на министрите на вътрешните работи от държавите-членки на Шенгенското пространство, точно както вече има съвет на министрите на финансите от страните от еврозоната. Всички правомощия и отговорности, свързани с миграцията, трябва да бъдат пренасочени към този съвет на министрите на вътрешните работи. ”

След среща с хърватския премиер Андрей Пленкович, Орбан заяви, че във Фидес “сами ще решат съдбата си”, и че трябва да видят дали избраното ръководство на ЕНП (Доналд Туск) ще продължи да клони към лявото или не. „Ако клонят повече вляво, това няма да е нашият път. Ако са готови да преосмислят какво прави ЕНП в момента и се върнат към християнските и националните си корени, можем да продължим да бъдем заедно в ЕНП. Трябва ни известно време, за да оценим ситуацията и да вземем решение, поне два до три месеца “, заяви Орбан. (Željko Trkanjec | EURACTIV.hrVlagyiszlav Makszimov | EURACTIV.com)

///

ПРАГА

Не забравяйте вътрешния пазар. Дългосрочният интерес на експортно-ориентираната Чехия е задълбочаване на вътрешния пазар на ЕС или поне запазване на сегашното му състояние.

Заместник председателят на Европейския парламент Дита Шаранзова (RE) от управляващата партия ANO заяви в сряда, че новата Комисията не трябва да забравя за политиката на вътрешния пазар и да я постави сред своите приоритети. Вътрешният пазар е гръбнакът на европейската икономика, добави тя. (Ondřej Plevák | EURACTIV.cz)

///

СОФИЯ

Край на Механизма за сътрудничество и проверка и подкрепа за ERM II. От новата Европейска комисия София очаква да препотвърди политическата подкрепа за прекратяването на Механизма за сътрудничество и проверка, който бе установен спрямо България и Румъния след присъединяването им към ЕС през 2007 г.

Останалите цели са България да бъде приета в т. нар. „чакалня за еврозоната“, ERM II, и да бъде поет по-сериозен ангажимент страната да стане част от Шенгенското пространство. Тези очаквания прозвучаха по време на срещата на премиера Бойко Борисов със заместник председателя на Европейската комисия Франс Тимерманс преди избора на Урсула фон дер Лайен. Въпреки големите очаквания, официална реакция от страна на властите от гласуването на Европейската комисия нямаше. (Красен Николов | EURACTIV.bg)

///

БУКУРЕЩ

„Правителството на Румъния, силно подкрепящо европейските ценности и целите на Комисията на Урсула фон дер Лайен, потвърждава пълната си готовност за сътрудничество с комисарите и всички институции на ЕС“, заяви премиерът Людовик Орбан в поздравително послание след гласуването в Европейския парламент.

Първият приоритет на Европейската комисия трябва да е бюджета на ЕС, заяви румънският евродепутат Зигфрид Мурешан, който е и заместник-председател на ЕНП. ЕС трябва да реши в кои сектори иска да инвестира и трябва да го реши бързо, каза той.

Румъния е дългогодишен адвокат на запазването на поне същите субсидии в рамките на Общата селскостопанска политика и политиката на кохезия и подкрепя увеличаването на приноса на държавите-членки в бюджета на ЕС. Сред приоритетите на страната са получаването на възможно най-много средства за развитие на инфраструктурата и увеличаване на плащанията за земеделските производители, както и присъединяването към Шенгенското пространство и излизането от Механизма за сътрудничество и проверка.

От друга страна, румънецът Дачиан Чолош, председател на Renew Europe в Европейския парламент, заяви, че гласува за тази комисия в подкрепа на разширяването на механизма за сътрудничество и проверка в целия ЕС, както и бързото сформиране на новата европейска прокуратура, ръководена от Лаура Кодруца Кьовеши, бившия главен прокурор в Националната дирекция за борба с корупцията в Румъния.

///

ЛЮБЛЯНА

ЕК не трябва да работи по партийна линия. Словенският премиер Марян Шарец заяви, че новата Европейска комисия трябва да действа в съответствие с върховенството на закона, а не по партийна линия, с ясен намек за мнението на Словения, че предишната комисия Юнкер е облагодетелствала Хърватия в спорове между Загреб и Любляна. (Željko Trkanjec | EURACTIV.hr)

///

ЗАГРЕБ

Председателство на Съвета на ЕС и политика на сближаване. Хърватското правителство се готви за първото председателство на Съвета на ЕС и разчита на помощта на новата Комисия. Преговорите за многогодишната финансова рамка (МФР) са основният хърватски интерес, тъй като Загреб е силен защитник за запазване на сегашния модел на сближаване и Общата селскостопанска политика (ОСП). Хърватия се надява и че новата Комисия ще продължи с политиката на разширяване по отношение на Западните Балкани. (Željko Trkanjec | EURACTIV.hr)

///

БЕЛГРАД | САРАЕВО

Отворени врати. Единственото, което Белград очаква от новата Европейска комисия, е да държи вратата на ЕС отворена към Западните Балкани.

„Очакваме допълнителен стимул за региона по пътя към ЕС и страните- кандидатки да бъдат включени във всички бъдещи дебати за бъдещето на Европа и промените в процеса на разширяване“, Наташа Драголович, координатор на Националната конвенция за ЕС в Сърбия, заяви пред EURACTIV Сърбия. „Мисля, че страните от Западните Балкани заслужават същото ниво на подкрепа като всички източноевропейски страни, които се присъединиха по-рано към ЕС“, добави тя. (EURACTIV.rs)

Само един статут. Желка Цвианович, президент на Република Сръбска, една от съставните части на Босна и Херцеговина, заяви, че само статутът на кандидат за членство може да поддържа активен процеса на интеграция в ЕС. Такава е и позицията и на други участници на политическата сцена в Босна и Херцеговина. (Željko Trkanjec | EURACTIV.hr)

***

[Редакция: Сарантис Михалопулос, Даниел Ек]