Как ще изглежда бъдещата военна стратегия на ЕС

Лидерите на ЕС вероятно ще получат променена версия на документа през декември, а окончателният текст ще бъде одобрен през март следващата година, по време на френското председателство на Съвета на ЕС.[European Parliament/Flickr]

Планът на така наречения Стратегически компас, бъдещата военна стратегия на Европейския съюз, който бе видян от EURACTIV, ще бъде официално представен на външните министри на ЕС следващия понеделник (15 ноември).

Макар че за първи път очертава заплахите, пред които е изправен блокът, той също така обхваща управлението на кризи, устойчивостта, развитието на способностите, както и партньорствата. Документът има за цел „да изложи обща стратегическа визия за сигурността и отбраната на ЕС за следващите 5-10 години”.

Лидерите на ЕС вероятно ще получат променена версия на документа през декември, а окончателният текст ще бъде одобрен през март следващата година, по време на френското председателство на Съвета на ЕС.

Оценка на заплахата

Първата част от новия военен план на ЕС е разработена от дипломатическата служба на ЕС и агенциите за национална сигурност. Той е предназначена да покрие рисковете и тенденциите за сигурността в целия блок и в световен мащаб.

В плана има списък регионални заплахи, пред които е изправен блокът, като Русия и Китай присъстват на доста места в документа от 28 страници.

„Действията на Русия спрямо съседите й и другите провокации противоречат на визията на ЕС за света и неговите интереси“, се посочва в проекта, като се добавя обаче, че „стратегията на ЕС цели да ангажира Русия по някои специфични въпроси“ като климата.

Няколко дипломати от ЕС, с които се свърза EURACTIV, заявиха, че заплахата от Москва е трябвало да бъде по-добре уточнена, като се включат военни заплахи и окупация, доставките на енергия и хибридни действия.

Според проекта Китай е „партньор, икономически конкурент и системен съперник“, който „все повече участва и участва в регионално напрежение“.

„Въпреки нарастващата увереност на Китай, ние ще продължим да си сътрудничим в области от взаимен интерес като борбата с пиратството, климата и сигурността“, се посочва в проекта.

Въпреки това, в препратка към вътрешните разделения между държавите-членки как най-добре да се справят с Пекин, документът предупреждава, че това ще „изисква силно единство“ на всички в блока.

Според плана националните разузнавателни агенции ще трябва да прегразглеждат анализа на заплахите на ЕС с  „най-малко на всеки 5 години, като започнем от 2025 г., или по-рано, ако променящият се стратегически контекст на сигурността го налага“.

Капацитет на ЕС за бързо реагиране

Едно от най-противоречивите предложения е създаването на съвместни сили за военна интервенция, наречени Капацитет за бързо реагиране на ЕС, до 2025 г., което „ще позволи бързо разгръщане на модулни сили от до 5000 войници, включително сухопътни, въздушни и морски компоненти“.

След кризата в Афганистан държавите-членки на ЕС обсъдиха през лятото идеи за преминаване към военно сътрудничество ad hoc между заинтересованите държави-членки на ЕС.

Според проекта силите са предназначени да „отговарят на непосредствени заплахи или да реагират светкавично на кризисна ситуация, например мисия за спасяване и евакуация или операция за стабилизиране във враждебна среда“.

Капацитетът на силите ще се основава на „оперативни сценарии“, но планът остава отворен.

В предложението се казва, че съвместното звено трябва да се състои от „ модифицирани бойни групи на ЕС и от други военни сили“, като се добавя, че това ще включва редовни съвместни учения  от 2023 г.

Командването и контролът ще се осъществяват от предварително определен оперативен щаб или орган във Военния щаб на ЕС.

Някои дипломати от ЕС, с които се свърза EURACTIV, казаха, че се притесняват от „добавяне на още нови инструменти, като същевременно не използват потенциала на съществуващите“.

Вече съществуващите бойни групи на ЕС никога не са били използвани за подобни цели заради спорове за финансирането и нежелание за разполагане.

Въпрос на единодушие?

Към днешна дата всяка подобна операция ще изисква единодушие между всички държави-членки, което се оказва проблем в кризисни ситуации.

За да се избегнат бавни процеси на вземане на решения, проектът предлага „по-гъвкави договорености за вземане на решения“ и „разширен обхват на общите разходи (включително разходите за учения), за да допринесе за бързото разгръщане на този капацитет“.

До 2023 г. идеята е да се уточни как член 44 от Договора за ЕС ще позволи на група държави-членки да планират и провеждат мисии и операции в рамките на ЕС.

Източноевропейски дипломат каза пред EURACTIV, че някои страни от региона ще бъдат отворени за обсъждане на подобряване на процесите на вземане на решения, но „единодушието трябва да остане водещ принцип“.

НАТО и извън него

Стратегическата автономия, целта на ЕС да действа по-независимо в своята външна политика и политика на сигурност, фигурира само на едно място в плана.

„Последните геополитически промени ни напомнят, че ЕС спешно трябва да поеме повече отговорност за собствената си сигурност, като действа в съседство и извън него, с партньори, когато е възможно, и сам, когато е необходимо“, се посочва в проекта.

По отношение на отношенията ЕС-НАТО документът се позовава на предстоящата нова съвместна декларация между Брюксел и Алианса, която ще бъде представена преди края на годината, като ключов компас за бъдещо сътрудничество.

Там също така са изложени притесненията на предимно източноевропейски членове на ЕС, които виждат алианса като основен гарант за сигурността, като обещава по-тясно сътрудничество в операции за управление на кризи, развитие на военни способности, учения, военна мобилност и нови заплахи.

От 2022 г. ЕС също така планира да продължи със специален диалог за сигурността и отбраната със САЩ, както беше договорено на съвместната среща на върха през юни по-рано тази година.

Проектопредложението също така посочва, че ЕС остава „отворен за диалог с Обединеното кралство по въпросите на сигурността и отбраната“ и се ангажира да засили диалога със Западните Балкани, източните и южните съседи, Индо-Тихоокеанския регион и Латинска Америка.

Стратегията предвижда ЕС да разшири морското си присъствие в области на интерес, като се започне от Индо-Тихоокеанския регион, което ще включва по-чести патрули и морски учения с регионалните партньори Япония, Южна Корея, Индия, Индонезия и Виетнам.

Повече инструменти и инвестиции

Документът включва редица нови начини и средства за повишаване на устойчивостта при справяне с хибридни заплахи, включително създаване на екипи за бързо  реагиране и гарантиране на кибервъзпиране.

„Трябва да сме в състояние бързо да реагираме на кибератаки“, се казва в документа във връзка с използването на инструментариума на ЕС за кибердипломация, което ще включва налагане на санкции на външни участници за злонамерени кибер дейности.

До края на 2023 г. ЕС ще приеме стратегия за справяне с рисковете и инцидентите в космическата област и заплахите за космическата програма на блока.

Планът също така призова правителствата от общността да се съсредоточат върху „шест способности от следващо поколение“ като нов боен танк, патрулни кораби, отбрана в космоса, въздушни системи и подобрена военна мобилност.

В него се посочва също, че националните бюджети за отбрана трябва да нараснат през следващите години, но не изисква конкретни ангажименти.

В документа обаче се посочва, че страните-членки трябва да се стремят да увеличат финансовите си ангажименти към инициативите на ЕС за сътрудничество в областта на отбраната, като Европейския фонд за отбрана, в следващия бюджет на ЕС след 2027 г.

Предложението също така обещава да се създаде център за иновации в отбраната в рамките на Европейската агенция за отбрана до 2022 г.

Дипломат от ЕС обаче в коментар за графика на повечето предложения, включени в проекта, каза пред EURACTIV, че е изненада, че много от плановете са доста краткосрочни.

„Това, от което съм изненадан, е, че стратегията трябва да гледа до десет години напред, но повечето предложения, които виждам, имат целева дата до 2025 г.“, каза дипломатът.

„Това, което не сме постигали от десетилетия, сега трябва да се случи в рамките на няколко години“, добави той.