Колективният разум, от който се нуждаем

The Brief е ежедневният коментар на EURACTIV.com

В един от най-силните моменти от наградения филм “Нашествията на варварите” героите обсъждат кое е най-изключителното и талантливо поколение в историята. “Интелигентността не е индивидуална черта”, твърди един от тях.

Атина, преди Христос: „Еврипид представя своята Електра; присъстват двама съперници: Софокъл и Аристофан; и двама приятели, Сократ и Платон.

Флоренция през XVI, отговаря друг. Леонардо и Микеланджело изрисуват стените на Палацо Векио, с Рафаел като чирак и Макиавели като ръководител.

Американските революционери, изготвящи във Филаделфия Декларацията за независимост и Конституцията, отговаря трети: Вашингтон, Хамилтън, Джеферсън, Медисън, Адамс или Франклин.

В Брюксел бащите основатели на ЕС със сигурност биха заслужили място в списъка. След две световни войни и векове на постоянни битки Моне, Шуман, Спаак, Де Гаспери, Спинели и Аденауер обединиха континент за рекордно кратко време.

Уменията им, взаимното им влияние и смелостта да се справят с големите предизвикателства на своето време направиха всяка една от тези групи забележителна.

Ако вземем предвид предизвикателствата, с които се сблъскваме днес в Европа, не може да не се замислим, че за да се изправим пред тях, ще ни е необходима нова подобна изключителна група лидери.

Преди да е станало твърде късно, през следващите няколко години курсът за борба с климатичните промени трябва да е зададен, за да се гарантира, че температурата на планетата не надвишава допустимата граница от 2 градуса по Целзий.

Пред нас е една от последните възможности да възвърнем позициите си, загубени в дигиталната революция, най-дълбоката трансформация от поколения, която засяга начина ни на живот и производство.

Спешно е Европа да намери силна позиция в грандиозния сблъсък между САЩ и Китай, който ще бележи този век, така че да сме на масата като равни, а не като част от менюто.

Може би е твърде рано да се каже дали лидерите ни ще бъдат запомнени като пример за колективен разум. Ако погледнем резултатите им през последните години, историците не биха останали въодушевени.

Но да не говорим само за групи. Фактът, че централен банкер е най-възхваляваната фигура през последното десетилетие, дава храна за размисъл.

Брекзит, миграционната криза и гръцката спасителна програма държаха блока самовглъбен и парализиран. Държавите-членки останаха твърди в позициите си, не успявайки да реформират законите си за миграция и убежище, да завършат икономическия и паричен съюз, или да заемат позиции и да действат като едно извън границите на ЕС.

Това е в пълна противоположност на колективната смелост, съвместните усилия и споделената визия, които биха описали забележителната група от лидери, от която се нуждаем.

Първата стъпка би била да намерим автентичния разказ за нашия континент, който направлява действията ни въз основа на общата ни история, отговаря на днешните проблеми и ни подготвя за утрешните предизвикателства. Но този нов колективен разказ липсва от години, както доказва застоят, в който се намираме.

Робърт Маккей, мой авторитет в разказването на истории, заяви пред „Ел Паис“ тази седмица, че “напредъкът на обществото зависи изключително от качеството на собствения му колективен разказ”.

“След 30 години други ще застанат тук, гледайки назад към действията на предишното поколение”, каза новият председател на Комисията, Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент в сряда.

Ако си свършим добре работата, каза тя, Европа ще се превърне в първия въглеродно неутрален континент, ще бъде дигитална суперсила и ще води пътя за решаване на “големите глобални проблеми”.

“Това зависи от това какво правим заедно”, заяви фон дер Лайен. Но това едва ли ще се случи без колективния разум, от който се нуждаем.