Конференцията на EURACTIV: ЕС лае доста плахо срещу враговете на медийната свобода

Панелистите от уеббинара на тема: "Медийната свобода на Балканите“, организиран от Euractiv България и Европейския парламент.

Медийната свобода в цяла Европа трябва да бъде подкрепена, но положението на Балканите е особено тежко – независимите медиите са в риск и сами няма да оцелеят. Около тези изводи се обединиха участниците конференцията на тема: “Медийната свобода на Балканите“, организирана от EURACTIV България. Събитието дава начало на международен дебат за свободата на медиите в Западните Балкани, който медията ще продължи да провежда и занапред.

Участниците в дискусията подчертаха, че свободата на медиите на Балканите се е влошила много през последните години. Независими медии са поставени в икономическа среда, която благоприятства основно проправителствените и държавните медии. В същото време журналистите, които плуват срещу прилива, често са жертви на тормоз и дори физически атаки.

Липсата на медиен плурализъм допринася за дезинформацията, а това е предизвикателство за европейските ценности. Поради това медийната свобода в региона има нуждата от категоричната подкрепа на европейските институции. България е на последно място по свободата на словото в ЕС и заема 112-о място от 180 държави. Сърбия на 93-то място, а Северна Македония 90-та, показва последната класация на “Репортери без граници”.

По време на дискусията стана ясно, че авторитарните тенденции на Балканите и потъпкването на медийната свободата срещат неочаквана подкрепа от паневропейския медиен конгломерат “Евронюз”. В същото време критичния към властта франчайз на CNN в Сърбия няма никаква шанс да получи лиценз за ефирно разпръскване.

Кучето, което тихо скимти

Павол Салай, който отговаря за ЕС и Балканите в “Репортери без граници“, предупреди, че “журналистиката на Балканите страда и трябва да се вземат спешни мерки“. Индексът за свободата на медиите ясно показва влошаването на ситуацията се влошава.

“Леко подобрение има само в Босна и Херцеговина и Хърватия“, коментира Салай. Според него, “ЕС трябва да е куче водач за свободата на медиите“.

Салай много илюстративно описа ситуацията в региона.

“Европейският съюз трябва да бъде кучето пазач на медиите. ЕС е голямо куче, но има малки зъби. То лае, но доста плахо срещу враговете на свободата на пресата, но не хапе, защото няма много здрави зъби. Трябва да лае повече, да има по-силни зъби и да хапе повече”, смята той.

Думите му бяха напълно подкрепени от коментара на Радомир Диклич, който директор на независимата сръбска агенция Beta News и основател на EURACTIV Сърбия. Той каза, че “в Сърбия само президентът Александър Вучич взема решения, въпреки че няма право да го прави“. Не случайно Вучич е бил министър на информацията от 1998 до 2000 по времето на Слободан Милошевич, напомни сръбският журналист.

“Ситуацията с медиите в Сърбия е толкова влошена, че всеки ден има натиск върху независимите медии. Медийната среда е контролирана от близки до управляващата партия“, коментира Диклич. Един от пример за това е кабелната телевизия А1, която е под шапката на CNN. Тя отразява новините критично, но няма никакъв шанс да получи безплатна честота.

“Президентът Вучич говори по цял ден само по контролираните от него телевизии. Там можем да чуем какви големи икономически успехи има Сърбия и как блестящо се справя с пандемията. Това е причината хората в страната да нямат реална представа какво точно се случва”, коментира Радомир Диклич.

“Медийната стратегия беше приета преди 2 години, но без резултат“, добави той, “ако някой пише срещу Вучич, срещу него започва медийна война“, допълни той. В заключение сръбският журналист каза, че очаква помощ от ЕС, защото малките медии нямат средства, за да работят свободно.

Същото е и в България

Ситуацията в Сърбия неприятно много напомня на положението в България по време на трите правителства на Бойко Борисов. Той бе подкрепян от медиите на посочения от САЩ за олигарх и корупционер Делян Пеевски, който имаше влияние и върху множество други вестници, сайтове и телевизии, извън собствената му медийна група. Всяка критика към правителството отприщваше медийна война с изданията на Пеевски.

Българският евродепутат Елена Йончева заяви, че в България “журналистиката е убивана бавно, но системно“. Според нея “няма свобода на словото, нито върховенство на закона“, за сметка на това гражданите са изложени на популизъм и пропаганда.

“Това, че ЕС наблюдава не е достатъчно, Еврокомисията трябва да приеме конкретни действия, като едно от тях е финансиране на малките медии, защото това е един от основните проблеми“, призова Йончева.

Йончева обвини бившият премиер Бойко Борисов, че използва парите от ЕС, за да си купува медии. Друг проблем е собствеността на медиите, според нея липсва прозрачност.

“За четири години ЕС е отпуснал 5 млн. лева за медиите, но те не са отишли за подпомагане на независимите медии”, каза българският евродепутат и напомни за намаляването на бюджета на критичното към властта обществено радио (БНР).

Антоанета Николова от EURACTIV България, която ръководи и независимата организация Балканската инициатива за свободни медии, сподели личния си тежък опит с ограничаването на свободата на медиите.

Тя беше репортер в Нова телевизия до началото на миналата година и предаваше новини от Брюксел и Италия. Николова разказа как е била сменена, за да не задава неудобни въпроси на премиер. Това се случва в момента, в който около Борисов има скандал. Година по-късно Нова тв има нов собственик, а Николова отново получава възможност да отразява европейските институции за телевизията.

Проблемът “Евронюз”

По време на конференцията Антоанета Николова съобщи за отвореното писмо, което Балканската инициатива за независими медии, изпрати до 20 обществени телевизионни оператора, включително France Télévisions, италианския RAI и ирландския RTE. Организацията настоява те да преразгледат връзката си с Euronews след решението на компанията да влезе в проблемни партньорства в България и Сърбия.

Обществените оператори колективно притежават едва 12% от Euronews. Останалите 88% от Euronews са собственост на египетския милиардер Нагиб Савирис чрез неговата компания Média Globe Network.

„От решаващо значение е обществените оператори да не позволят на водещ международен канал за новини като Euronews по невнимание да добави легитимност към силите, опитващи се да подкопаят медийните свободи в две държави, където демократичните ценности са под заплаха“, се казва в призива. Писмото е и до Европейската комисия, която също осигурява финансиране за Euronews.

Светлина в тунела?

Модераторът на форума Георги Готев, който е журналист и издател на EURACTIV България, сподели, че е щастлив, защото в България вече вижда някаква светлина в края тунела, но за съжаление такова нещо в Сърбия няма.

Преди ден властите във Вашингтон санкционираха по глобавния закон “Магнитски” и  Делян Пеевски, който години наред е сочен за основна причина за влошаването на медийната среда в България. Зедно с него бе санкционира и бизнесмена Васил Божков, който е признавал, че е плащал над 60 милиона лева рекет на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов.

Еврокомисарят за разширяването на ЕС Оливер Вархей се включи в събитието с видеопослание, с което настоя да се положат допълнителни усилия за свободата на словото – без натиск и защита на частни интереси.

Той увери, че получените в Комисията сигнали за нередности се проверяват. Еврокомисарят подчерта, че свободата на медиите трябва да върви ръка за ръка със спазването на закона.

“Правителствата трябва за знаят границите си, а медиите да спазват закона“, подчерта Вархей и уточни, че частната собственост върху медиите не означава контролирано съдържание и липса на прозрачност.

Според него много важно в момента е да може да се прави разлика между истинските и фалшивите новини.

Има възможност за подкрепа

След него първият български еврокомисар посланик на ЕС в Съвета на Европа Меглена Кунева заяви, че се сблъскваме с постоянни дела за сллашване на журналисти (SLAPP). По думите й свободата на медиите е част от основните човешки права и държавите са поели ангажимент да ги спазват. Кунева подчерта, че ЕС има достатъчно механизми за защита на медии, а към това трябва да се добави и оказваната финансова подкрепа.

Кунева напомни, че в случая с задържания в Беларус опозиционен журналист Роман Протасевич, ЕС няма особени механизми да спаси живота му, но може да направи друго.

“Нямаме власт да го освободим, но можем да окажем натиск“, каза тя и допълни, че блокът може да окаже икономически санкции.

Румънският евродепутат Рамона Стругариу (“Обнови Европа“) коментира, че проблемът с медийната свобода не е само на Балканите, но и в цяла Европа. Според нея има и положителни тенденции, а именно, че в последните години разследващата журналистика работи много, променят се закони и има напредък.

Тя предложи ЕС да стартира проект за подкрепа на малките медии, като не става дума само за финансиране. Причината е, че е необходима радикална промяна в модела, както и защита на журналистите.

Главният съветник за гражданско общество и медии в Европейската комисия Андрис Кестерис увери, че институцията е отворена да помага на малките медии да запазят своята самостоятелност.